Лансароте, както вече казахме, не е само вулкани и ветрища.
От древногръцката митология са ни известни островите на Зевс (Крит) и Афродита (Кипър), от Средновековието – островът на рицарите-тамплиери (Малта), в по-ново време пък за един карибски остров дори се говореше упорито, че е остров на свободата (Куба). По тази логика нищо не ми пречи да нарека Лансароте „островът на Сесар Манрике“. Роден в столицата Аресифе, отдаден на ветровития бряг на другата страна на острова – Фамара, Манрике от малък е запален по рисуването.
Доброволец при Франко, след края на Гражданската война, отвратен от нея, само на 20 години художникът изгаря униформата си. Следва изящни изкуства в Мадрид, увлича се по сюрреализма и открива първата галерия за абстрактно изкуство в Испания. През 1964 г. се мести за кратко в Ню Йорк, където продължава обмена с големите в модерното изкуство, като Анди Уорхол. След две години се връща окончателно в Лансароте и го превръща не само в творческа кауза.
Гръмовержец срещу поголовното застрояване за масов туризъм, Манрике преобразява с много любов и въображение черните вулканични образувания – джобове, пещери, подземни мехури – в красиви вписани в природата места за живеене и наслада.
Рицар на вярата в преобразяващата сила на човешкия дух, Сесар предпочита не да отвоюва живота от лавата и вулканичната пепел, а да ги вплете органично, било в градина за кактуси, било в панорамна площадка над североизточната част на острова и срещулежащия малък о-в Грасиоса.
Свободен от догми от всякакво естество, той се бори да превърне недостатъците на острова в негова основна притегателна сила за търсачите на различното.
- Впсиването на изкуството в природата при Манрике може да се сравни с Кристо, с уговорката, че не е ограничено във времето.
- Лансароте – вулкани, ветрища, и не само…
