Жоржета Петрушева беше искрено впечатлена. Дори и в най-мрачните си помисли тя не бе допускала, че собственикът на издателство „Чучулига” е така безпомощно плешив. Погледът й се плъзна по яйцевидния му лоб, където се оглеждаше фрагмент от гипсовия корниз. Внезапни отблясъци банално я заслепиха. Събеседникът й забеляза това, попи потта по темето си с раирана кърпичка и запухтя:
– Пфууу! Жега! Вие ли сте репортерката?
Жоржета се легитимира с усмивка. Кокетно седна на предложената й табуретка. В последвалото мълчание бедрата й, неприлично голи за възрастта си, предизвикателно се кръстосаха, за да предразположат обекта към откровеност. От това ли, от жегата ли, той направо започна да се топи. Петрушева прецени момента и включи касетофончето.
– Разговарям с директора на издателство „Чучулига” г-н Хартюн Серкоян – неуверено поде тя. – Публична тайна е, че вашата фирма имаше доста проблеми напоследък…
– Вярно е. „Чучулига” преживя дълбоки катаклизми – вклини се в анонса й запотеното човече. Гласът му създаваше асоциация за едрозърнеста шкурка.
– Как преодоляхте тези катаклизми? – на свой ред го засече репортерката.
– С творчески напъни, поетапно – Хартюн запали цигара и тревожно задимя. – Като първа стъпка си намерихме читатели на консигнация. Пенсионирани учителки по литература. Четяха цялата ни продукция на граждански договор със задължението да я препоръчват на съседки и бивши съученички. За съжаление, след като прочетоха стотина килограма любовна литература, те зарязаха четенето и прописаха. Сега ги издаваме в ограничени тиражи, за да се четат помежду си.
– Какви бяха по-нататъшните ви действия? – Жоржета му направи знак да говори по-силно.
– Радикални! – отекна баритонът на Серкоян, резонира в стъклото на затворения прозорец и подплаши гугутка на перваза. – Като втора стъпка хванахме читатели на хонорар. Идеята беше проста – четяха нашите поредици срещу 5 стотинки на страница и неусетно се зарибиха. В избран момент издателството спираше най-горещата поредица, читателите изпадаха в литературна абстиненция и плащаха луди пари, за да си получат дозата. За лош късмет един от тях се оказа шефа на отдел „Наркотици” в НСБОП. Иззеха всичките ни тиражи. Едва отървахме затвора!
– Но вие продължихте борбата? – подхвърли Жоржета с нотка на овладяно съчувствие.
– Продължихме, да. Като трета стъпка назначихме читатели на щат. Щат не щат – четат! Но отново проблем – издателят загаси цигарата в саксия с повехнало мушкато. – От РИОКОЗ ни принудиха да им плащаме вредни, понеже сме замърсявали езика с чуждици. Глупости! Фак дъм ол! Стюпид бастърдс! В крайна сметка извлякохме полза и от това. Като взехме предвид консуматорската същност на нашите читатели, с елегантност и финес неутрализирахме мръсните обвинения на РИОКОЗ. Започнахме да издаваме литература върху опаковки за сапун, шампоан, паста за зъби, прах за пране и дори екологични хранителни продукти. Вече сме постигнали сполучлива симбиоза между духовното и материалното, не без помощта на нашите автори.
– Например? – Петрушева го погледна с любопитство и примижа.
– Да вземем пастата за зъби „Бленда мед” с подзаглавие „Реквием за една мръсница”. Всъщност това е роман в две части от еротичния писател Уилям Фрокнър. Ето какво пише на произволно избрана опаковка:
„- Скъпа, имаш ослепителна усмивка! – каза Догърти с покъртителната интонация на човек, който рядко си мие зъбите.
– За разлика от теб! – жегна го Мериън, докато навличаше сутиена си с цвят на папая. – Аз ползвам само „Бленда мед”, която съдържа флоуристат, калциев карбонат, силициев двуокис и монофлуорофосфат – 1000 ppm F. Цена – 1.5 лева за тубичка. „Бленда мед” – за силни и здрави зъби!”.
Догърти се замисли.
(Продължението – в следващата опаковка.)”
– Удивително! – облещи се репортерката. – Колко непознато звучи добрият стар Фокнър!
– Фрокнър, не Фокнър. Леко заиграваме с името по финансови причини. Уилям Фрокнър всъщност е Делчо Гърбузанов от Ихтиман. Той ни излиза по-евтино. Ще ви цитирам и част от трилогията „На североизток от рая”, излязла под перото на Джони Стайнбек, това е псевдонимът на Тотка Петлешкова от Банкя. Печатим произведението върху кутиите на вафли „Куку-мруку”. Чета дословно началото на творбата:
„Беше хубаво лято, изпълнено с аромати и неясни копнения. Джили лежеше с цигаре в ръка и се къпеше в пурпурните отблясъци на залеза. Въздъхна. След това позвъни на камериера:
– Рей! – каза тя с подчертан оттенък на фамилиарност. – Донеси ми една вафла чудна с течен шоколад, номенклатурен номер 0789514 по БДС и цена на дребно 40 стотинки с ДДС.
Рей изпъшка в слушалката и се замисли.
(Продължението – в следващата опаковка.)”
– Невероятно! – промълви Жоржета Петрушева и едва не изпусна касетофончето.
– Ще ви дам последен пример – разпали се шефът на издателство „Чучулига”. – Няколко реда от новия трилър на Димитричка Попколева, която пише под литературния псевдоним Габриела Гарсия Маркес. Романът е озаглавен „Сто години само тя”. Издаваме го на части върху пликчетата на чипса „Пумбер”. Попадам на страница деветдесет и четвърта:
„Обладан от внезапен порив на неприязън, Дон Кармелито изрева в ухото на Леонсио:
– Ще те убия, копеле! Да не си докоснал дъщеря ми!
След това изхриптя и изпадна в меланхолия.
Леонсио извади от вътрешния си джоб продълговато пакетче и победоносно го отвори.
– Хммм, хрус-хрус, страхотен вкус! – каза той. – Откакто ям „Пумбер” нямам никакви проблеми с нервите. Дон Кармелито, уверявам ви, че дори доня Карла не може да изпържи такива хрупкави картофки! Като ви гледам, мисля че проблемите ви са резултат от лош метаболизъм. Опитайте едно картофче. Ще усетите невероятен аромат на палмово масло, пиперони и лек послевкус на пармезан и консервант Е-299. Само за петдесет стотинки пакета!
Дон Кармелито посегна към чипса и се замисли.
(Продължението – в следващата опаковка.)”
Хартюн запрати пликчето в коша с жест на аристократично отегчение. Обилно се изпоти. По тавана заблещукаха слънчеви зайчета.
– Пфууу, тая жега ще ме съсипе! Ако нямате други въпроси, да завършим с една новина. До края на месеца ще пуснем на пазара избрана SMS поезия върху картинки от дъвките „Би-биб”. Изданието ще бъде луксозно, в три тома, с илюстрации. Това ще даде възможност на нашите потребители да колекционират отделните странички и да си разменят тези от тях, които им се повтарят. Бих могъл да ви прочета няколко стиха, ако настоявате…
– Не! – отсече репортерката от името на всички четящи този скандален текст и за първи път се замисли.
(Продължението – в следващата опаковка.)
Петър Краевски е един от изтъкнатите ни хумористи. Автор на 8 книги с хумор, сатира, поезия и проза, както и съставител на сборници с поезия и сатира. Лауреат е на множество конкурси за поезия, проза, сатира и медии. Сътрудник на в. „Стършел”, има публикации в много национални издания. Работил е за БНР и БНТ. Сценарист, автор и водещ на радио и ТВ предавания. Режисьор е на документалния филм „Живата енергия”.
