Само седмица след 15 септември и в хрониката за училищното насилие влезе първият фрапиращ случай. Преподавател по английски е бил нападнат и пребит от трима ученици с кол в Професионалната гимназия по селско стопанство в Садово.
Младежите удряли учителя с дървен кол, мъжът отнесъл и няколко юмрука по главата. „Колегата е откаран в болница с хематом. Прегледан е и е пуснат за домашно лечение. Той е в добро състояние. Засега не е казал, че няма да се върне на работа“, коментира директорът на гимназията Димитър Йорданов.
До инцидента се стигнало след като тийнеджърите започнали да отварят вратите на стаите от последния етаж по време на учебен час. Учителката по география влязла в спор с тях и потърсила помощта на зам.-директорката. През това време учителят по английски започнал да въдворява ред, с което вбесил момчетата. Насилниците бяха оставени в ареста за 24 часа.
„Този случай е симптоматичен за обществото и за агресията, която е сред подрастващите, особено към учителите. Едно от лицата е на 19 г., два пъти е повтарял учебни години. Лицето, което реално е извършило удара, е в 10 клас и е 17-годишен. Повдига се обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди“, заяви главният секретар на МВР Младен Маринов.
Дотук с фактите по случая. Подобни инциденти не са рядкост в българските училища. Когато чуем за тях, вече ги приемаме като неделима част от заобикалящата ни реалност, като „нищо ново под слънцето“.
Но замисляме ли се, че те са белег за оформянето на цял един мисловен модел. Същите тези ученици, дипломирайки се и навлизайки в „живота на възрастните“ прилагат добре познатия им модел „на кола“ – ако някой ги изпревари на пътното платно, грабват кола и го набиват. Ако някой им каже да говорят по-тихо по мобилния в градския транспорт, отново прибягват до кола.
Изобщо този кол на саморазправата е техният начин да бъдат прости и да успяват. Защо им е да се образоват и да се развиват, след като имат кол в ръката, с който бързо разрешават своите проблеми.
Безнаказаността от друга страна легитимира действия им. В нашата държава щом нещо минава без последици, значи е редно. На жертвите остава тихото примирение да не бъдат в полезрението на насилниците.
А учителите по английски ще продължават да преподават на незаинтересовани деца, които след време ще се превръщат в незаинтересовани възрастни.
Според изследване на Евростат едва 39% от българите в трудоспособна възраст (25-64 години) владеят и ползват поне един чужд език. От тях 20% владеят английски на високо ниво, 35% го ползват свободно, а 45% – слабо. Трудно ми е да се съглася с тези високи проценти, имайки предвид отчайващата неграмотност, с която ежедневно сме заобиколени.
Вместо да изчисляват колко души в страната ни говорят английски, по-добре статистическите служби да попитат българските ученици: „Бихте ли пребили учителя си, ако ви пречи да се забавлявате?“. Сигурен съм, че немалък брой от отговорите ще бъдат: „С най-голямо удоволствие“.
