Завършваме трилогията плейлисти, създадени като отговор на научните изследвания за трите вида емоции, породени от музиката. Третата част е посветена на терзанията, мъките, притесненията и страховете и възможното им преодоляване.
„Не се коси, а се кефи“. Кой по-добре би го изпял, освен Боби МакФерин – силата му е и Бах, и джазa. Със сигурност и насън можете да го запеете – затова не го включваме в плейлиста. Но дали познавате испанската му адаптация на Питинго? Подобен импровизатор е и съвсем младият Джейкъб Колиър – слушаме преобразената от него класика на Стиви Уондър Don’t You Worry ‘Bout A Thing. Затова тревогите и мъките, минавайки през блуз, свършват в слънчев джаз, понякога плюс. Като Мелъди Гардо и нейното Worrisome Heart. И останалият без отговор въпрос от всеки неин концерт: Who will comfort me.
Страхът не е честа тема в джаза. Интересно е да чуем преодоляването му според Клио Лейн в проект, посветен на Шекспир и All that jazz, както го е кръстила самата тя. За живот без страх пее и Конча Буйка в едноименния си албум от 2015. Лила Даунс се страхува да обича, а Мартирио – да загуби прекрасното около себе си. Което всъщност е доста близко. Разбрала го е и Джейн Биркин (бяга от щастието от страх, че ще избяга) – трите са една след друга.
За особеността на параноята, особено в днешните времена на т.н. „пост-истини“, също имаме подходящи джаз-фюжън изражения. Едното е на полякинята Наталия Матео от новия проект De Profundis. „Параноя“ е и парче от последния албум на финландското трио Equally Stupid. Обрамчено от начално-кошмарното Politician’s Nightmare и финалното, дало името си на албума Escape From The Unhappy Society, повечето критици го възхваляват заради хумора в дуета на слайд-китарата със саксофона. Лично аз намирам дисхармониите му по-скоро отчайващи, затова го програмирам с уговорка, при това в компанията на самото Escape From The Unhappy Society, което е и логичен завършек на трилогията ни плейлисти радост-тъга-страх.
