В свое интервю по общественото радио на САЩ, Лусиана Соуза обобщи връзката боса – Уест коуст джаз така: „Създателите на босата в края на 50-те и началото на 60-те са се вдъхновявали от Чет, по това време на върха на славата си. Близкият микрофон им е помагал в предаването на едно спокойно, стилно, с чист тон и субтилно настроение.“
Слушам последните едновременно излезли албума на Лусиана – Duos III, третият от „бразилската“ й поредица дуети и „The Book of Chet“ със също толкова достатъчно експлицитно заглавие.
Дъщеря на поетеса и джаз-музикант, за Лусиана няма нищо по-естествено, израствайки в такава среда и продължавайки образованието си в Бъркли да е еднакво навътре и в джаза и в босата, както в португалския и английския.
Именно тази „двойнственост“ – не раздвоеност – е една от тънкостите в различаването на „оригиналните“ от „стандартните“ изпълнения на класики, без значение дали от „Great American Songbook“, MPB или югорока, за който също ще стане дума след малко. И не са кой знае колко много представителите на една различна култура, чиито версии се отличават от тези на родените и израстналите в същата култура и едновременно с това са по-верни на оригинала от последните.
Без значение, дали се потапяте в тишините на Чет/Лусиана в „I fall in love too easily“ или „You go to my head“, тръпката е сходна и в съпровождащата китара на Марио Перейра, и под сурдината на Чет. Доминирането на тишината е едно от най-трудните за постигане условия както в композиционно, така и в звукозаписно отношение, но веднъж достигнато, то покорява аудиторията доста по-успешно от вокалните пируети и танцовите стъпки на невъзможни височини. И в това Лусиана е сред истинските маестрос.
Натам се е запътила и една друга вокалистка от „антиподите“. По-точно от Босна, но с дългосрочен престой в Австрия. Там Наташа Миркович записва заедно със сръбския басист Ненад Василич един доста интересен албум – „Soulmotion“, излязъл на пазара малко преди тези на Лусиана. В него дуетът вокал-контрабас превежда с джаз-идиоми югорока от 70-те, когато Горан Брегович е още самобитен автор, неизкушен от „заемките“ от традиционната музика на съседите, която с малки ретуши успява да пробута като своя.
Само по себе си, подобен вид дуо не е изненада, както и репризи на музика, с която са израстнали и вокалистката, и басистът. Такава е поредицата „Musica Nuda“ на италианците Петра Магони и Феручо Спинети, редовна съставка в коктейлите на Слънчев
Горе-долу по същото време – началото на второто десетилетие на настоящето хилядолетие – двама европейски китаристи се впускат в подобни „авантюри“ с жанрове, в които са се изявявали. Първият е Нюен Ли с последните си „Songs of Freedom“, където в едно от парчетата (Eleonor Rigby) е съпровождан от любимката ни Юн Сун На. Ще можем да й се радваме на Джаzz+ фестивал 2012 в компанията на Улф Вакениус – вторият също толкова любим китарист, гостувал като Нюен в предишни издания на Джаzz+. Тези, които познаваме по-отдавна Юн, приемаме само като шега заглавието на програмата Same Girl – там Металика се преплита с Жизмонти и двойнствеността е в апогея си.
Лусиана и Наташа са новите попълнения в Дуенде по Радио Бинар – приоритетните им програмации са в следобедната сиеста от 14, във вечерния микс след 21 с повторение през нощта, която както сме свикнали да казваме, е млада.
