Когато наближат матурите шумът е толкова голям, че често заглушава събития от международно значение. Тази година 53 340 души се явиха на втора задължителна матура. Зрелостниците имат възможност да избират между 13 предмета, като най-желаният е биология и здравно образование, следван от английски език, география и икономика.
От 2017 г. матурите са разделени на модули, като учениците могат за излизат от стаята едва след като са приключили работата си по съответния модул. Никакви тоалетни, никакви цигари и вафли. Положението е „Строго охранявани влакове“ от Иржи Менцел.
Най-стряскащ е броят на пазачите – 13 000 квестори и 4 000 камери бяха ангажирани да дебнат за преписвачи. 50 представители на образователното министерство и регионалните управления са наблюдавали изпитния ден в реално време. И всичкият този човешки ресурс е хвърлен за какво? От какво всъщност искаме да опазим зрелостниците? Да не би да препишат и да завършат по-необразовани отколкото могат да бъдат?
По-плашещото е, че и образованите, и необразованите не искат да работят. Наскоро излязлата наяве статистика по Нова показа, че в страната ни поговорката „За лудо работи, за лудо не стой“ е тотално неактуална. Около 60 000 младежи до 25-годишна възраст нито работят, нито учат. А 21 000 от тях и не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят.
В момента официално регистрираните безработни млади хора са 35 420. Нима очакват да бъдат носени на ръце от работодателите? Явно точно такива са надеждите на повечето незаети. Оказва се, че всеки десети кандидат отказва работа заради ниска заплата, показват данните на агенции за набиране на кадри.
При много от случаите стартовата заплата, за която настоява новото попълнение на пазара на труда , е 1000-1200 лева. Вследствие на всичко това повече от половината от работодателите у нас не могат да намерят квалифицираните кадри, от които имат нужда. Изходът е един – прибягват към неквалифицираните. Голямото пазене по време на матурите не е дало резултат.
Поголовната липсата на мотивация за учене и последваща реализация е нещо, което квесторите и камерите не могат да хванат. Тази липса е социален проблем и инвестицията в пазачи и техника за видеонаблюдение не го решава. Нужна е пренастройка на мисленето и ценностната система – процес, който в страната ни тече твърде бавно и често в обратна на прогреса посока.
И докато е така, нека от МОН изпращат камерите и квесторите да дебнат крадците в супермаркетите, ще има много по-голяма полза от това.
