Изгледах видеото с 26-годишния Живко, който изрита възрастна жена на автобусна спирка в Бургас. Усетих чувство на унижение и едновременно на беззащитност. Отвратителен акт.
После се изляха маса негативни коментари в социалните мрежи. Изписаха се тежки обвинителни думи срещу постъпката на Живко. И с право, без значение дали е невменяем, дали е бил под въздействието на опиати или просто е съзнателно нищожество. Но сред всичките тези критики към действието на едно лице, се изрекоха три пъти повече присъди (неоснователни) за бездействието на други лица.
Ние просто заключихме, синтезирано: „Идиоти е имало винаги, има и ще продължава да има, но как е възможно никой около възрастната жена да не реагира? Ние сме загубен народ, всеки мисли само за себе си, мижитурки“.
Изгледах още веднъж видеото. Реакциите на околните ми се сториха адекватни. Да, никой не се насочи с крясъци и ритници към Живко, за да защити възрастната жена и така да изпълни своя граждански дълг. От такава защита няма полза, защото в един такъв момент най-важно е жертвата да оцелее, а не да излагаме на риск и собствения си живот. Чакащите на спирката реално оказаха първа човешка помощ, подадоха сигнал на телефон 112 и всъщност благоприятстваха работата на органите на реда и медицинските екипи.
Това че никой не реагира срещу нападателя, не ни прави мижитурки. Кой трябваше да реагира – младото момиче на спирката ли? Ами ако очаква дете и Живко я ритне в корема в момента на уличното правораздаване? Кой друг – мъжът с цигарата? Ами ако вкъщи на него чака цяло семейство, какво ще стане, ако не се прибере у дома след саморазправа с подобен нападател?
Звучи по-цинично написано, отколкото помислено. Но е истина. По своята природа човекът е егоист и каквото и да прави, то е провокирано от собствените му потребности. Това, разбира се, не ни прави лоши хора, които не могат да градят здраво общество. Зависи от потребностите.
Щяхме да сме загубен народ, ако в тези загубени условия, в които живеем, никой не беше подал ръка на възрастната жена, за да се изправи от земята. Или ако на спирката безучастно стоеше „неуниформен“, който има физическата и психологическата мощ да се справи с нападателя.
