Когато си отиде писател, свързан с нашите младини, някак рязко заедно със смъртта му остаряваме. Така се почувствах днес, след като разбрах, че Робърт М. Пърсиг, авторът на „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, е починал на 88-годишна възраст. Време е да се оправяте сами, казват ни със своята смърт писателите. „Дзенът“ на Пърсиг беше една от първите книги, които откраднах от библиотеката като тийнейджър.
Ритуалът по открадването на книга беше част от нашето порастване. Една книга вземаме легално, друга слагаме отзад на кръста под пуловера. Още помня усещането на тази опора да имаш нещо твърдо на кръста. Единственият вариант да се придвижваш с книга, втъкната по този начин, е да вървиш изправен. И ние вървяхме радостни и гордо изправени до вкъщи, където захвърляхме легално взетата книга и се нахвърляхме върху открадната, като върху първия сладолед за сезона.
Така под пуловерите ни постепенно попаднаха „Спасителят в ръжта“ от Селинджър, „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, „Пилето“ от Уилям Уортън, „Поща“ от Чарлс Буковски, „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър, „Тропика на Рака“ от Хенри Милър и разбира се библията на всяко порастване „По пътя“ от Джек Керуак. Цялата свобода, струяща от тези книги, беше само наша, разменяхме си тези романи като нафори, а кръстовете ни укрепваха с всяка следваща открадната книга.
Четвърт век по-късно се чудя, дали някой в днешните времена краде от библиотеките. Има ли го този порив за четене и знание? Ако гледаме статистиката – едва ли. През 2012 г. НСИ направи мащабно проучване по темата. Оказа се, че повече от половината население на възраст 25 – 64 години (51,1%) не е прочело нито една книга през последните 12 месеца.
В същото време само за периода 1989-2000 г. броят на библиотеките е намалял с 2400. Най-драстично се закриват читалищните и училищни библиотеки. Заради делегираните бюджети на учебните заведения ръководствата им се принуждават да затягат коланите и масово се уволняват библиотекари. Така в София са останали само 21 от над 100 училищни библиотеки.
Съдбата на закритите библиотеки е неизвестна, няма контрол върху ликвидирането им и по този начин се разпилява национално богатство и се лишава населението, особено децата, от правото да ползват културни, образователни и информационни услуги. Също по данни на държавната статистика, от регистрираните през 2000 г. 6942 библиотеки 1741 (25%) са без дейност. От тях 757 са читалищни и 638 – училищни. В тези библиотеки е съкратен щатният персонал и те съществуват фиктивно, без да извършват библиотечно обслужване.
Не искам да си представям 17 години по-късно какво е положението. „Най-сериозният проблем в тази ситуация е не редуцирането на броя, а липсата на национална стратегия за териториалното библиотечно обслужване“, твърдят от Съюза на библиотечните и информационните работници.
В контекста на казаното, се сещам за една мисъл на Робърт М. Пърсиг: „Някои неща човек не забелязва, защото са огромни“. Да, проблемите на библиотеките в България са огромни и не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че новите управляващи ще ги забележат.
