Живее ли ви се в жълта подводница?

Как би живял в жълта подводница? Това е един от въпросите към децата в Градския музей на Ливърпул. Там входът е безплатен, за разлика от двете специални експозиции за истинските градски (световни) легенди, но за тях следващия път. Децата бяха от две годинки нагоре, някои влизаха в караоке-студиото, други рисуваха, трети (най-малките) разместваха частите на тялото на музиканта.

А на мен самият Ринго ми каза по време на третия урок по барабани, че трябва да се върна вкъщи и да се упражнявам много, преди да се върна. В интерес на истината, урокът бе в по-малката експозиция, част от любезно предоставения ми журналистически тур.

Жълтата подводница ме изпрати на входа на летище Джон Ленън (Above Us Only Sky) и ми напомни колко важно е къде си израснал и как си порастнал. В непрекъснатия стремеж към отвореност, Ливърпул ми напомни на Севия. Широката река, морските птици, арт-атмосферата и наричаното от французите състояние на nonchalаnce (непосилната лекота на битието).

Уличните музиканти са навсякъде – под ръмежа на мост между два кея, предвидливо причакващи посетителите на двете експозиции за Бийтълс, в началото и в края на Матю стрийт – до скулпурата на Джон срещу Кавърн клъб, на главната пешеходна зона в съседствов самия клуб, живата музика е от обяд, всеки божи ден, входът е символичен (два и половина паунда), бирата – както навсякъде (максимум 4 за пинта).

Публиката – с коси във всички цветове, една част  от джентълмените – примирени с оплешивяването. Чуват се езици откъде ли не, селфитата не са агресивни, настроението – като току-що достигната мечта.

Първият плейлист е с дуенде и джаз+ версии (с преобладаващо северно присъствие) на „ливърпулските“ класики на Великолепната четворка. Видеата са подходящи за възпитаване в многоцветност на най-малките.

А следващата седмица – повече от музея Beatles Story и фламенко, афрокубински и боса версии на не по-малко красиви балади от Michelle до Imagine.