Нещо в тая държава все пада. Спокойно, не бързайте да се радвате! Не падат цените на храните, нито депутатски имунитети. Падна част от покрива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и рани посетител. Два дена след това падна осветително тяло върху автомобил в тунела „Ечемишка“ на АМ „Хемус“ и уби жена. И какво от това, ще си кажем, случва се.
Защо вместо да реагираме, прагът на търпимостта ни се покачва? Отговорът е прост – свикнали сме истинските виновници да остават ненаказани. Не само се примиряваме с това, а го приемаме като даденост. Да свикнеш с посегателството върху теб. Да приемеш причинената смърт за нещо съвсем нормално и с това да узакониш деянието на убийците. Що за нелепост и малодушие?!
Нека се върнем към инцидента на автомагистрала „Хемус“. Според Николай, братът на загиналата жена, главният виновен за случилото се е пътната агенция. Той е твърдо решен да съди ведомството. Не само заради паметта на сестра си, но и заради всички загинали при нелепи инциденти, станали, защото някой не си е свършил работата.
Николай обаче има съмнения, че виновни ще бъдат намерени. „Ако има виновен, той ще е много ниско долу. Ще кажат, че някой технически не е минал да осъществи контрола и това ще е“, предвижда братът на починалата.
Случилото се ми прилича на една порочна практика, добре позната ни от времето на социализма. Когато сгафи някой от колектива, действа правилото на груповата „отговорност”, т.е. виновни няма.
Камъните на примирението с всичко това обаче падат върху нашите собствени глави. Вината е не толкова в нарушителите, а във всички нас, че позволяваме да ни убиват по този най-нагъл и безочлив начин. Нещо повече – със своята безропотност ние се превръщаме също в убийци.
