Чувал ли си парчето „Момичета с дебели задници“ на група Кралица? Не?! Напротив – става дума за „Fat Bottomed Girls“ на Queen.
Почти чувам възмущението ти: „Кой и защо иска да превежда имената на песни и композитори? Това е шега, нали?“. Не, не е.
Отговорността пада върху старозагорския депутат от ГЕРБ Кирил Добрев. Именно г-н Добрев е внесъл законопроект в деловодството на Народното събрание, а заглавието му е много впечатляващо – „Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“.
Такава спорна реформа няма да се случи. Но това не е лош повод да помислим как бихме превели на български имената на някои популярни групи.
Модерно говорене
Точно така, това са Modern Talking, но нека не споменаваме ужасното им истинско име. Няма как да не си чувал мегахита им „Ти си моето сърце, ти си моята душа“. Името на групата все пак води по точки: звучи като реминисценция към Аристотел с неговото „Homo est animal sociale“ – човекът е социално животно, елементите на речта му неизменно кореспондират с естеството на заобикалящата среда.
Тъмно пурпурно
Бабата на китариста Рикардо Черноповечов (познат и като Ричи Блекмор) имала любима песен със същото име и това дало името на групата. Още в т.нар. роден комунизъм тази група е издигната в култ заради химни като „Дим над водата“, „Магистрална звезда“, „Огнена топка“ и други.
Оловен дирижабъл
Името тук е измислено от член на друга група – Кой-ят (искат да сме буквалисти – буквалисти сме; става дума за The Who, разбира се). Има всякакви слухове за Робърт Растението, Джими Страницата и компания – от това, че са изхвърляли телевизори от хотелски стаи през сексуален акт с фенка с помощта на умряла риба до сатанински ритуали в имението на черния магьосник Алистър Гарвановски.
Култ към синята стрида
„Не се страхувай от Жътваря“ пеят те, а имат, разбира се, предвид неизбежността на смъртта и възпяват някакви двама самоубийци. Това страшно много допада на една значително по-късна група Н.А.В. – Негово адско величество (по света по-известни като H.I.M.), които даже правят покривна версия (кавър версия) на изпълнението.
Гняв срещу машината
Метъл, рап и агресия – и получаваме химни като „Убиват в името на…“ и „Спи сега в огъня“, има динамика, високи децибели, расти, пого, скачане.
Желязната девица
Тук положението е абсолютно в стил „тежък метал“ – всичко си тежи на мястото, трима китаристи и един басист се надбягват по сцената, вокалистът вие в зов за помощ, защото е много възможно него да гонят и дори обяснява това в „Тичай към хълмовете“. А може би е лека страхова невроза, обяснена в „Страх от мрака“? Или пък „Страхувам се да стрелям по непознати“ – тази епична композиция, обясняваща, че не е особено морално да използваш огнестрелно оръжие спрямо хора, които не са ти близки? Нямам идея дали това не имплицира, че е окей да гърмиш по роднини и приятели…
Мъжсегавойна
За финал е онази група, чието име е игра на думи с „мъж“ (man), „сега“ (now) и „война“ (war). Те са мускулести, боядисват дългите си коси, имат фалшив тен и пеят за юнаци, мечове, корони и изобщо всичко, което би те вълнувало, ако беше викинг или с IQ на отчаян фен.
