Дисни и джазът са почти връстници без никога играта помежду им да е била на котка и мишка.
Преди половин век Уолт Дисни успява да убеди приятеля си Луи Армстронг да запише албум с теми от негови филми и комай това е почти всичко до 2011, когато излиза първата компилация „Джазът обича Дисни“. Първото парче е Ev’rybody Wants To Be A Cat (Всеки иска да е котка) с Рой Харгроув. Пет години по-късно излиза поредния сборен албум с артисти на същата компания, където отново това е първото парче, този път във версия на певеца Джейми Кълъм. Други теми от предишния диск също са с нови интерпретации – Даян Рийвс и Алфредо Родригес са заменени от нашумялата Мелъди Гардо съответно в He’s A Tramp и The Bare Necessities, Джошуа Редман – с Хю Колтман в You’ve Got A Friend In Me и Дейв Брубек – с единствения участник от негово време, канадската певица Ники Яновски с френската версия на Some Day My Prince Will Come (Un jour mon prince viendra).
Дотук с фактите. Слушайки парчетата няма как да не се запитаме – е, и? С какво джазът се обогати, с какво киното? Или може би с наближаването на празниците, големите компании за пореден път пробват да поизтръскат традиционните си купувачи, залагайки на сигурното и лесно смилаемото? Призивът да подаряваме книги и музика май в случая е контра-продуктивен. Разбира се, не всеки може да е Армстронг. Пепеляшка или Книга за джунглата не стават по-любими на децата или родителите им с поредния сладникакъв аранжимент.
Дори в електросуинга на Bart&Baker (Dimie Cat – Everybody Wants to Be a Cat) има повече въображение. Да не говорим за истинските джаз-проникновения върху Someday My Prince Will Come (Снежанка) от Джоей ди Франческо (клипът най-горе) и Оскар Питерсън (клипът долу), през Туутс Тилеманс и Джо Пас, та до Ал ди Меола и Касандра Уилсън (без да пропускаме Майлз Дейвис), които отдавна са част от плейлиста на Дуенде (за разлика от сегашните, които никога няма да станат).
Затова към основния плейлист (ноември 2016) сме ви дали и право на алтернативен. В началото споменахме „почти“. 2009 е годината на излизане в Япония на „Модалният джаз обича Дисни“ (не се заблуждавайте, без Майлз, но с Никола Конте. Две години по-рано самата компания Уолт Дисни изкарва биг-бенда си да суингира, като в няколко парчета вмъква и гласа на Сачмо. Отново Дисни издават в 2008 Disney Adventures in Samba – да не забравяме, че много от бразилските хитове като Акуарела до Бразил стават такива до голяма степен и благодарение на включването им като музика към филми на Дисни. А още в 2005 събират най-големите бразилски изпълнители в Дисни Боса Нова, където в нещата има наистина дуенде.
