Съвсем ново генетично изследване, проведено със съвременните обитатели на Меланезия, група острови в южната част на Тихия океан, сред които са Фиджи, Нова Гвинея, Нова Каледония и др., показва наличието на следи от ДНК, принадлежащо на непознат, изчезнал вече човешки вид.
Според новаторския модел на генетично възстановяване, приложен в това изследване, е много малко вероятно тези следи да са от изчезналите вече неандерталци и Денисови човеци – два древни вида, чиито следи се откриват във фосили. По-вероятно е да става дума за трети, непознат до момента, родственик на хората, който до този момент се е изплъзвал на археолозите. Пред изданието Сайънс Нюз Тина Хесман Саей, генетик към университета в Тексас заявява: „Или досега ни е убягвала цяла популация, или погрешно сме разбирали нещо във генетичните връзки“.
Райън Болендер пък и екипът му изследват колко процента от ДНК-то на модерните хора идват директно от нашите човекоподобни предшественици. Той заявява, че при повторно анализиране на предишни изследвания, се появяват определени противоречия, които сочат, че разбирането ни за смесването между неандерталци и Денисови човеци не може да се приема за единствената версия.
Смята се, че преди около 100 000 години нашите прадеди са започнали да мигрират от Африка и първо осъществили контакт с други човекоподобни видове, живеещи на европейския континент. Този контакт е белязал вида ни по начин, който може да бъде открит и днес. Европейците и азиатците все още носят в генома си определени генетични вариации, характерни за ДНК-то на неандерталците.
Това обаче не е всичко, което те са ни завещали. По-рано тази година бяха проследени определени генетични вариации на хора с европейски произход, наследени от неандерталците. Изследванията показаха, че те са свързани с някои здравословни проблеми, включително малко по-висока предразположеност към депресия, инфаркт и редица кожни заболявания.
Връзките ни с неандерталците през последните години са сериозно проучвани. Ситуацията с Денисовите човеци, които са далечни братовчеди на неандерталците обаче, е доста по-различа. Проблемът идва от това, че като доказателство за тяхното съществуване имаме само една кост от пръст и няколко зъби, открити в пещера в Сибир през 2008 г.
Благодарение на развиващите се компютърни технологии обаче, Болендер и колегите му доказаха, че европейците и китайците носят в гените си еднакво количество от неандерталско ДНК – около 2.8 процента. Но когато се намеси и това на Деносовите човеци, нещата стават доста по-сложни, особено що се отнася до хората, които живеят в Меланезия. През Сайънс Нюз Тина Саей обобщава наличната информация така:
Според изследването на Болендер, при европейците няма и следа от наследени от Денисовите човеци гени, а при китайците количеството е съвсем малко – около 0.1 процент. Той смята също, че при меланезийците процентът е 1.11, а не между 3 и 6, както беше оповестено от други изследователи. Анализирайки това несъответствие, Болендер и колегите му стигат до заключението, че трябва да е съществувала и трета група човекоподобни, която да се е смесила с предците на меланезийците.
Тези резултати, подкрепени от още едно независимо изследване, направено от Националния исторически музей в Дания, показват и нещо друго. Съществува ДНК, което е много близко до това на Денисовите човеци, но в същото време е достатъчно различно, за да кара изследователите да смятат, че идва от трети, неопределен още вид.
Докато не се появяват още недвусмислени доказателства за този трети вид (някой и друг фосил няма да е излишен), всичко това си остава все още само хипотеза и трябва да се отбележи, че откритията на Болендер все очакват научното си рецензиране. Към това трябва се прибави и фактът, че разпознаването на ДНК-то на Денисовите човеци е базирано само на една кост от пръст и няколко зъба. Въпреки това доказателствата, че историята на вида ни е по-сложна, отколкото си мислим, стават все повече. Това, че не откриваме останки от прадедите си във фосилите, не означава, че те не са съществували. Да се запази нещо в продължение на десетки хиляди години не е лесна работа и понякога трябва да си на правилното място в правилния момент, за да го намериш.
Остава ни надеждата, че колкото повече изследваме генетичната маскировка на предците ни, толкова по-ясна ще става сложната история на вида ни и неговите взаимовръзки с онези, които не са успели да доживеят до днешните времена.
Резултатите от изследването на Болендер наскоро бяха представени в рамките на ежегодната среща на Американската асоциация по човешка генетика, която тази година се проведе в Канада.
