Да лишиш от основни битови нужди сънародника ни, не е чак такава беда. Без парно се преживява някак си, без топла вода също, храната и алкохолът може да ги намалим, но как вечер да оцелеем без да си дръпнем някое филмче от „Замунда“?
Навиците са страшно нещо и лишаването от тях може да доведе до необратими промени в психиката. В случая е още по-лошо – свикнали сме да консумираме интелектуален продукт без да плащаме за него. Не само сме свикнали, а и го приемаме като наше изконно право, което, ако ни го отнемат, сме готови да си го върнем с кръв и нож.
За нищо не сме отдадени с такава страст както защитата на правото ни да ползваме нелегална продукция. Вдигат ни тока – никаква реакция. Банки завличат държавата с милиарди – все ни е тая! Олигарси изсичат горите ни – е какво от това?
Имам чувството, че за мащабен, общонационален протест може да се съберем само ако ни резнат „Замунда“. Тогава площадите много бързо ще се изпълнят с възгласи: „Върнете ни Замунда!”. Колко подходящ лозунг за една бананова република!
За какво е обаче цялата тази врява в джунглата? Както стана ясно, най-популярните торент тракери у нас (zamunda.net и zamunda.se) от уикенда спряха да работят. За известно време спря работа и мястото, от което хората четяха безплатно книги – chitanka.info. Показателен е фактът, че докато за Читанка почти никой не се възмути, то след клъцването на Замундите социалните мрежи бяха залети от вълна на недоволство. Като нищо лавинообразно да нараснат семейните скандали и молбите за развод…
Какви всъщност са версиите за случилото се? Някои провидяха в спирането на торент тракерите политически предизборен акт. Експертът по информационна сигурност Борис Гончаров от своя страна заяви, че сайтовете са жертва на масирани хакерски атаки с неустановена цел. Явор Колев от Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“ също потвърди версията „хакерска атака“. По думите му в ГДБОП не е постъпил сигнал за спирането на сайтовете и те нямат общо с това. Истината, както често се оказва, сигурно е някъде по средата и едва ли ще стане някога ясна.
По-важното в случая е, че за пореден път осъзнахме следния факт: нацията ни може да се бори само за нещо, което й се дава на аванта. Авантата е висша национална ценност.
Кога ще започнем да се борим за ценностите, за които сме се трудили и ни отнемат? Това е въпрос, който все още не може да намери своя отговор. Замундите вече се отварят. Целокупният български народ тази вечер ще си легне спокойно с филмче пред екрана. И утре ще бъде усмихнат на работа. До следващото им спиране.
