Майлинда Келменди и първият олимпийски медал за независимо Косово
25-годишната джудистка в категория до 52 кг. захапа златото в Рио де Жанейро, след като си извоюва 2 световни титли и една европейска. Световните медии определиха медала на косоварката като исторически, защото това е първото участие на най-младата европейска държава на олимпийски игри. И като всяка „историческа“ победа, и тази на Майлинда предизвика по-скоро политически, отколкото спортни коментари.
Още преди старта на Олимпиадата сръбският министър на спорта Ваня Удовичич заяви публично, че неговите спортисти трябва да слязат от олимпийската стълбица, ако засвири химнът на Косово и се развее националното знаме. Самият Удовичич е бивш национал по водна топка и спортсменските страсти не би трябвало да са му чужди. Но, уви, политиката е способна да опорочи личността и манипулира публичността. Все пак се намери един спортен коментатор от Сърбия, Алекс Цорич, който загърби националното си его и професионално поздрави Майлинда.
Ей, страшни сме с този жалък и нищожен начин на мислене! Докога ще складираме, пустата й, историческа омраза към комшията? А Олимпиадата призовава именно към мир по света. Защото това е моментът, когато всички националности могат да се обединят в едно благородно и равнопоставено спортно съревнование.
Сърбия не била признала независимостта на Косово и не можела да слуша нейния химн. На кого му пука?! Не и на чужденеца, който ще цъкне в търсачката, за да види, аджеба, какво е това Косово, откъдето идва олимпийската шампионка Майлинда. Ще се заинтригува от историческото наследство, ще дойде на Балканите, пък ще отиде и в съседните държави. Възхитен от природните блага на региона, ще посъветва и свои приятели да посетят „барутния погреб“ и виждаш ли ти, ще стимулира местната икономика. Проста математика: ако на съседа му е добре, и на тебе ще ти е добре.
За жалост, случаят с Майлинда мирише на политика още преди да бъде определена квотата за Олимпиадата. През 2013 г., пак в Рио де Жанейро, златното момиче на Косово, както я наричат албански медии, става световна шампионка по джудо. Година по-късно Майлинда защитава повторно титлата в Москва, но е принудена да се състезава с инициалите на Международната федерация по джудо (IJF) по политически причини. Отказват й да се идентифицира като косоварка, защото Русия подкрепя териториалните претенции на Сърбия към своята бивша автономна република. Претенции, които са романтично замаскирани зад историческата съдба на княз Лазар и неговото царство. Само за сведение, Косово за малката си територия от близо 11 хил. кв. км е доста богата на минерални ресурси.
За десерт ето и типичния балкански манталитет, подхранван от успешно провежданата практика на Югоизточна Европа „разделяй и владей“. Журналистът от Албания Кастриот Мюфтарай отправи публични критики към Майлинда. Защо редом до националния флаг на Косово джудистката не е развяла и етническото знаме на албанците с двуглавия орел? А защо Майлинда да вдигне байрака на Албания, след като се състезава за Косово?
Червеният двуглав орел на червен фон е не просто държавен символ на териториална Албания. Той е всеобщ етнически идентификатор за албанците по света, включително и в Косово, и преди, и след войната. След независимостта през 2008 г. национален символ на Косово станаха жълтите звезди на син фон, символизиращи всяка от шестте етнически групи в страната. И до днес „звездния“ байрак може да видите единствено по държавните учреждения. По къщите, заведенията, по време на сватби и сюнети се веят орловите глави. Но всяка независимост си идва със своите отличителни държавни знаци. Добре познат ни е случаят на слънцето с осемте лъча и един етнос в две държави.
В спора, развихрил се в социалните мрежи, колко албанка е косоварката Майлинда, се намеси дори и бившият председател на Парламента в Косово, Якуб Красничи. И така златният медал на златното момиче стана прекалено политически. Не беше пропуснат и фактът, че на предишната Олимпиада в Лондон джудистката се състезава за Албания (през 2012 г. Косово все още не е пълноправен член на МОК). Но едва след като два пъти й е отказвано гражданството на Република Албания с мотива, че не притежава необходимия спортен потенциал.
Майлинда Келменди е обрана в интервютата си, когато стане въпрос за скандали с политическа конотация. Тя е устремена в спорта и е убедена, че златният медал ще мотивира децата да повярват, че големите успехи са възможни дори в малка държава като Косово. Нейният треньор Дритон Кука най-накрая получи своето възмездие. През 1992 г. той не успя да се състезава за бивша Югославия на Олимпийските игри в Барселона. И въпреки че 6 пъти печели националната титла по джудо, кариерата му приключва на 20-годишна възраст именно заради конфликтите на Балканите.
Участието на златното момиче в Рио 2016 премина под слогана „Майлинда се бори за признаване независимостта на Косово“. Не! Една впечатляваща джудистка спечели златния медал, независимо че е от Косово. Политиката не трябва да се меси в спорта. Значение имат само успехът и добрият пример. Браво, Майлинда. Сега очакваме, по албанска традиция, да кръстят новородените момичета на теб.
