Андрю Тагърт от американското EDM дуо Дъ Чейнсмоукърс обяснява как се прави хит пред „Ню Йорк Таймс“.
Дъ Чейнсмоукърс се състои от продуцентите-диджеи Андрю Тагърт и Алекс Пол. Преди две години парчето „#SELFIE“ ги изстрелва в електро-хаус класациите и в световната EDM сцена, въпреки че са активни от 2012 г. През октомври миналата година издават дебютния си EP „Bouquet“ чрез лейбъла „Дим Мак Рекордс“ на Стийв Аоки. А само преди две седмици дуото достигна 3-то място в класацията „Hot 100“ на списание „Билборд“ с посочената отдолу песен, която е стриймвана онлайн над половин милиард пъти и е с участието на 17-годишната певица от Питсбърг, Грейс Тандън (aka Daya).
Всъщност сътворих drop-а на песента първо (1:05), докато бях на поредния си полет. Грабнах един откъс от звуците на един приятел, издължих и го обърнах и му смених тоналността. После купихме една електронна китара „Фендер“ с партньора ми Алекс. Почнах да експериментирам с нея и с една страхотна приставка наречена „Guitar Rig“, за да изкарам необятни, ехтящи звуци, като нещо от творбите на съставите Explosions in the Sky или The xx. Получи се една доста интригуваща комбинация между този тип интро, често срещано в инди музиката и тежкия трап, който се сгромолясва изведнъж, поставяйки противоположни жанрове един до друг. По-късно в апартамента ми в Ню Йорк се събрах с текстописците Емили Уарен (Jessie J, 5 Seconds of Summer) и Скот Харис (Krewella, Shawn Mendes), които признаха, че има потенциал парчето. Сигурно 4 часа изкарахме в записи на музикални идеи и мотиви. На следващата сутрин Емили ми праща една нейна акапела, която веднага пъхам в песента. До този момент не знаехме кой ще я пее. Но тогава песента „Hide Away“ на Дая разтърсваше нета. Като я чух, знаех, че ще има необходимия диапазон. А и гласа й не звучеше като тези, които нонстоп пускаха по радиото. Срещнахме се на едно от представленията ни в Питсбърг, Пенсилвания. Тя беше едва 17-годишна. Влязохме заедно в студиото, където записа страхотен вокал и се оказах изцяло излишен. Накрая, последните и най-изморителните 10% ги допълнихме, като прибавихме перкусионни ефекти и други акустични добавки, така че всеки елемент си влиза и излиза точно когато трябва. Този процес отнема цяла вечност. Даже променихме тоналността на цялата песен в един момент, защото така си пасваше по-добре с вокалите на Дая.
Австралиецът Харли Стретен, световно известен под сценичното наименование Флум, също издава продуценските си тайни и прищявки.
Флум надали има нужда от увод за заклетите фенове на иновативната електронна музика. Едноименният му албум от 2012 г. достига платинен статус двукратно в Австралия. Първият сингъл от втория му албум „Skin“, излезе по-рано тази година чрез австралийския лейбъл „Фючър Класик“ с участието на канадската певица Кай и достигна първо място в класациите за сингли в Австралия, отбелязвайки първия път когато парче на Стретен постига подобно признание. В албума можете да откриете и други еклектични артисти, като британското дуо AlunaGeorge, групата Little Dragon и певицата Tove Lo от Швеция, както и американския певец, продуцент, мултиинструменталист, текстописец и сциентолог от Лос Анджелес, Бек.
Често, когато работя с някой певец, обичам да се фокусирам върху мелодиите първо. Пратих на Кай един инструментал, но не наподобяваше въобще на финалния резултат, който познавате. Просто някакви акорди, които набързо скалъпих. Оформихме обратна връзка, в резултат на която аз имах около 20 минути „oohs“ и „aahs“, които си ги нарязах и подбрах по-късно за песента. Най-накрая успяхме да се съберем в едно студио в Ню Йорк. На мен обаче винаги ми е било трудно да почна да творя изведнъж и то с човек, когото едва познавам. И на Кай й убягваше музата, затова решихме да грабнем нещо за хапване навън. Минахме покрай едно местенце, където ти гледат бъдещото с карти, и си казахме: „Защо пък не?!“ Когато се върнахме в студиото, ледът беше счупен. Избрахме си една тема и започнахме да творим текста. Записах перкусии и сформирах структурата на песента.
Всъщност аз се дотътрих до къщата на Бек. Нашите мениджъри бяха говорили помежду си и няколко дни по-късно си хванах един Uber до къщата му край плажа. Имаше огромно студио с комплект огромни колони. Но смешното беше, че никога не ги надуваше. Винаги беше отговорен. Пуснах му няколко демота от лаптопа ми, докато той щъкаше напред-назад из къщата с един микрофон и пееше. Набързо рязах и записвах всичко за по-късно. Той сигурно пя върху 5-6 различни парчета, импровизирайки всичко. Взех всички тези песни и ги преработих в една тоналност, наслагвайки отгоре мелодии от записите. Разделихме се след това. Последваха доста обрати в процеса на композирането на песента, но пък оригиналните акапели от разходките на Бек из къщата му все още са си там. Това беше последното парче от албума, което приключих. Имах една седмица до края на срока и бях доста стресиран. Но музата евентуално ме връхлетя. И то като бях в колата в автомивката с лаптопа. Тогава ми хрумнаха тежката перкусия и странните звуци, които се появяват към края на песента. Знаех, че това й липсваше.
