Преди двайсетина години, че и повече, мързелът навлезе в българските музикални теми – вярно, с известно закъснение. Бате Гошо, който е на небето, разказа по своему това, което се разстилаше по другите ширини като слънцезащитен крем върху плажна кърпа. А именно – сладостта от нищоправенето, възпявана още от средата на 30-те от Бени Картър, впоследствие станала част от бродуейски мюзикъл почти две десетилетия по-късно (версиите в плейлиста са на Тил Брьонер и Данило Перес с Касандра Уилсън), преди да бъде добавено и слънцето от Кинкс.
В началото на лятото излезе албумът Lazy Songs на Мария Пиа де Вито и Енцо Пиетропаоли – принос в днешната ни тема и централно място в плейлиста ни. И как не, като родният им език дава за световна употреба нарочния израз Dolce far niente (пише се разделено и слято само на френски). Едноименното парче от 1965-а обаче се появява в дъждовна Белгия, чиято лятна мечта се взима за име на бандата The Sunlovers.
В тематичния плейлист следва истинско италианско струнно дуо – гласните такива на Петра Магони и контрабасните на Феручо Спинети с Far niente. Долчето го оставяме за продължение а ла Нино Рота и Бебо Бест.
В средата на 80-те идват и хитовете на Рафаела Кара – от едноименното Dolce far niente до Cuando Calienta El Sol, където елементарността на текст и мелодия са в задължителен комплект като широкопола шапка и слънчеви очила и затова предпочитам да ги оставим там, където им е мястото. За разлика от тях, чилийските симпатяги от 60-те Los Cuatro Duendes правят забавна заигравка с италианската канцонета в Me lo dice a mi (Dolce far niente):
Колкото до досадата от работата, тя не е симпатичен патент на Пинк Мартини – десетилетия преди тях Перес Прадо е пределно откровен – не му харесва да работи. И понеже сигурно и вас ви мързи да четете не по-малко, отколкото мен да пиша, завършвам с музикалното съответствие на стария виц за кубинците след реч на Фидел, припяващи си „трабахо си, пачанга но“. Оригиналът е в изпълнение на Тито Пуенте от 1961-а и като всичко подобно, е малко наопаки: Pachanga Si, Charanga No! Иначе стотният му албум е, че трябва да се работи – което и правим след шоукейса му в МИДЕМ в края на миналия век.
