За славянството
Интернет и фейсбук освен възможностите за лесна комуникация имат тази страна, че дадоха възможност на безкрайно неграмотни хора да изказват и разпространяват мнението си. И колкото са по-безграмотни, толкова по-брутално и арогантно. Една от любимите теми на тези хора е етническият генезис на българите. Да ги попиташ, не знаят, кой е Тодор Икономов, но по въпроси от дълбоката древност са повече от „сведущи”. Една обща теза на този тип неграмотници е – „ние не сме славяни“. Въпросът придобива актуалност във връзка с нашия традиционен национален празник 24 май. Пита се, щом не сме славяни, защо ли го честваме?!
По този повод искам да кажа: Славянството не е генетична, а културна определеност на нашата нация. По принцип нацията е социо-културна общност. Специално българската нация има много и най различни етнически съставки, което още на времето бе подчертано от най-авторитетният ни биолог – акад. Методи Попов. В българската нация са обединени и прабългари, и славяни (безспорно най-многобройният съставен елемент, наложил своя език на цялата общност), и траки, и авари, и печенеги, и кумани, и гърци, и пр, и пр. Това, което ни прави нация, не е генетичният материал. Сама по себе си идеята за чисто генетична общност е фантасмагория на некомпетентни хора. Хитлер застъпваше такива примитивни идеи. Резултатът – най-тежкият погром, който германската нация е преживяла в историята си. Във връзка с „чистотата” на германската нация Конрад Аденауер отбелязваше уместно: „Прусакът е славянин, забравил, кой е дядо му“.Това, което ни прави нация, е културата, към която принадлежим. Тя дава основните черти на нашата духовност, бит и манталитет. Културата, към която принадлежим, е славянска и православна. За отбелязване е, че тя бе създадена благодарение проникновението и усилията на един прабългарски хан, най-именитият представител на великата крумова династия, приел след покръстването славянската титла княз – св. княз Борис I Покръстителят. С завидно дипломатично майсторство той вплете усилията си за укрепване на българската държава с усилията на славянските първоучители за създаване на славянска писменост и култура. От тези общи усилия се родиха славянската писменост и култура. Без тях България нямаше да устои на бурите на вековете. Че още през 13 век българите се олицетворяват със славянството е видно по Бориловия синодик:
„88. [На] Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, … вечна памет.
89. [На] неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска. тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.
90. [На] неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на неговите ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга, вечна им памет.“
В Бориловия синодик понятията „български“ и „славянски“ се покриват напълно.
Няма такъв българин, който да се е разграничавал от славянството по време на Българското национално възраждане XVIII-XIX в., най-славният период в новата българска история. Това би било прието от всички като кощунство. Разграничаването от славянството е явление от най-новото време и е явен признак за груб външен натиск, а днес и за процеси на деморализация и разпадане на българската нация, като външният натиск въобще не е престанал да съществува. Нека да припомня, че тази идея – „българите не са славяни” – се зароди в Германия и беше пренесена у нас от немски възпитаници. На първо място Ганчо Ценов, който пряко обслужваше политиката на германския агент Фердинанд за привързване на България към Германия срещу Русия. Според Г. Ценов ние сме хуни и готи. Най-авторитетните български историци от неговото време – професорите Васил Златарски, Петър Ников, Петър Мутафчиев, Стефан Младенов – го наричат ни повече ни по-малко „агент на военното министерство” и даже „чукундур”. А според всепризнатия гений на българската историческа школа, проф. Петър Мутафчиев, методът на Ганчо Ценов е „отрицание на всяка наука”. Нека да припомня, че по време на Втората световна война под натиска на Хитлер в България забраниха честването на 24 май – празника на светите братя Кирил и Методий. Каквито и изтъкнати представители на българската интелигенция да са били свързани с тези идеи – писателката Фани Попова-Мутафова и съпругът й, архитект Чавдар Мутафов, писателят Змей Горянин – това са все германски възпитаници, ангажирани с немската и прохитлеристка пропаганда в България. Трябва да признаем, те бяха интелектуалци на завидно ниво и поведението им беше определяно не на последно място от един криворазбран патриотизъм – вярваха, че с помощта на Германия България ще реализира националните си идеали. Но никой сериозен историк не се подаде на литературните им експерименти, на тях гледаха със снизхождение. Обаче, какво да кажем за днешните им епигони … Неславянският произход на съвременните българи беше любима тема на проф. Пламен Цветков от Нов български университет… Самият той син на партизани, защитил дисертация в Московския университет, след 10-ти ноември 1989 г. стана най-радикалния антикомунист, русофоб и славянофоб…J Някой беше казал, че в историята трагедията се повтаря като комедия. Поне в този случай е вярно.
Днес е особено важно да знаем логиката на тези антибългарски изстъпления, защото те се повтарят в нова, но аналогична по параметри геополитическа ситуация. И ако искаме да възродим България, трябва да се върнем към корените на нашата идентичност и сила – славянската култура и православието. Никой, който се чувства българин, не може да отрича тяхното значение.
