Паузите в една композиция са също толкова внушителни, колкото нотите.
Никой не знае това по-добре от композиторите на класическа музика. Поради ограничените тембри, с които са разполагали (т.е. оркестърa), композитори като Бах, Бетовен и Брамс са се възползвали от всякакви видове изпълнителски и творчески техники. Най-елементарната от тях е тишината. Когато оркестърът не гъква, а ти, слушателят, си на ръба на седалката си с нетърпение, защото няма звук, а това не е нормално.
Все пак, в онези времена тишината не е била толкова неуловима и хората са се срещали с нея по-често във всекидневието (преди индустриализацията) за разлика от днес. Със сигурност не е предизвиквала чак толкова дискомфорт у всеки сблъскал се с нея. Но дори да имаш това нещастие, постепенно се научаваш да й се наслаждаваш и анализираш, защото нямаш смартфон да ти отвлече вниманието…
Живеем в свят, в който постоянно и неизменно сме заобиколени от звуци – някои по-неприятни (бормашина) от други (славейче). Това се отразява и в съвременната музика. Музикалният продуцент днес може да има повече инструменти (и то от целия свят) на върха на пръста си отколкото всички класически композитори благодарение на транзистора. Поради някаква причина, за повечето продуценти днес това означава, че всяка стотна от секундата трябва да е запълнена пълноценно с някакъв звук. Има обаче някои изключения в съвременната електроника, които умело се възползват от силата на пълната тишина.
