Еволюцията е странно нещо. Дъщеря на един от най-добрите италиански тенори, Патрисия дебютира на 23 като представителка на иначе „родната“ си Испания в Евровизия. В жилите й тече също швейцарска и английска кръв, а в музикалното й ДНК джаз-спиралата е преплетена с тази на фламенкото.
След 2009-а и десетки различни формации, Патрисия се отдава на солова кариера. Търси начин да изрази себе си чрез песните, с които е израснала и живяла до момента, като инкрустира и по някоя своя композиция. В началото е трилогията й, посветена на черната музика. Сега е ред и на последния проект със знакови парчета от Испания, Италия и Латинска Америка.
По този повод промоуторът й Виктор ни е уговорил среща в центъра на Мадрид – Circulo de Bellas Artes. Влизам откъм терасата минути по-рано и я чакам на чаша Tio Pepe. Четвърт час я няма, звъня й, а тя ме е чакала пред другия вход и, представете си, дори не се е сетила да ми вземе диска! Нещата бързо се оправят – докато сме свършили с интервюто, дискът е на масата, ледчетата още не са се стопили в чашата, в която ги е подредила заедно с кафето си, а на мен ми се струва, че тези преходи горещо-студено-горчиво като че ли маркират траекторията й и всичките проблеми, които стоят пред независимия артист навсякъде по света. Но затова – във финалната част на разговора ни.
„Вкъщи винаги се е слушала всякаква музика. Освен татко, чичо и леля също бяха певци. Имахме голяма колекция плочи, включително рагтайм и соул. Канцонети също, както и южноамериканска музика. Общото беше, че е хубава музика.“
Сигурно и затова Патрисия не се определя като джаз-певица. Отделен е въпросът за ненужността на етикетите в случаи като нейния.
„Хубавата страна на глобализацията е, че музикантите можем да слушаме звуци от цял свят, да се влияем от тях и да ги смесваме – било с джаз, било с нещо друго: фламенко, коплас. Не само за джаза, но и за световните музики това смесване е важно за оцеляването им. Учудващото е, че в наши дни всичко, което не е поп, може да мине и като уърлд, и като джаз!“
Обръщам се към конкретни теми в сегашната й продукция. Например – финалната “Entre dos aguas” на Пако. Записала я е за излизането на компилацията Entre 20 aguas и идеята й е била да импровизира върху трите ноти на известната румба, но със скат, в маниера на Елла Фицджералд. Резултатът – имате го в плейлиста – е направо зашеметяващ.
„Много съм доволна от работата ми с флейтиста Рамиро Обедман (част от любимите ни тук в Дуенде Camerata Flamenco Project, б.а.) заради чудните нюанси, които придава на темата“, с право се гордее Патрисия. Да, определено нюансите са нейната отлика от многобройните други версии на познатите композиции, без значение дали са на създателите на кубинската Nueva trova Пабло Миланес (Yo no te pido) и Силвио Родригес (Oleo de mujer con sombrero) или на гениалните създатели на фламенко-рока Кико Венено и Камарон де ла Исла.
Патрисия предпочита да свързва протестната енергия на рока с определена възраст – може би затова в култовото им парче Volando Voy й партнира най-младата от семейство Моренте, Солеа. В началната Alfonsina y el mar, разказът за погълнатата от морето аржентинска поетеса като че ли е лишен от трагичната си окраска – за Патрисия важното е не смъртта на Алфонсина, а творчеството й, затова светлите тонове преобладават. В Parole, parole (с нея закрива всеки свой спектакъл) нарочно не включва мъжка партия в прочутия диалог на Далида и Ален Делон и не се колебае да ни я подари в кратък акапелен поздрав (финалът на плейлиста).
„Променяме се с времето – заедно с вкусовете и предпочитанията си. Изследваме друг тип звучности и подходи. Като излезеш веднъж от света на поп-музиката започваш да експериментираш. И разбира се – ставаш продуцент на себе си, с всички добри и лоши страни. Свобода, но и трудност да достигнеш до аудиторията си. Затова залагам на живия спектакъл. Имам огромен репертоар, достатъчен е за много различни програми. Оцелявам благодарение на пълните зали. Тогава продавам и дисковете си. Работата е много по-продължителна във времето, но удоволствието от постигнатите резултати е несравнимо.“
Удоволствието е изцяло наше, Патрисия. ¡Gracias!
