Earth’s Cry, Heaven’s Smile е подзаглавието на Europa – един от хитовете на Сантана, изсвирен от него и Гато Барбиери в 1977-а и влязъл завинаги в репертоара на аржентинския саксофонист, напуснал ни на 2 април на 83 години.
Когато Гато е поканен за гост на Карлос, зад гърба му има почти 3 десетилетия кариера в джаза, въпреки че световната му слава идва пет години по-рано благодарение на киното. Скандалният за времето си филм на Бертолучи „Последно танго в Париж“ би бил всичко, но не и танго без музиката на Гато, нищо, че едно от парчетата в оригиналния саундтрак се казва джаз-валс.
Прякорът си Гато (Котьо) Барбиери получава в началото на 50-те, когато открива бибопа (в Щатите на джазмените от онова поколение, особено ако си падат по джем-сешъни им казват cats) и свири а ла Чарли Паркър в Буенос Айрес. Всъщност заедно с боса-новата и афрокубинския джаз, Гато отвсякъде може да се приема сред основоположниците на латино-джаза от 50-те насам. B плейлиста съм включил и неговата версия на Brazil заедно с неотдавна преселилия се на небесния сешън Нана Васконселос, както и интерпретацията му на още един от символите на Сантана, Samba Pa’ti с кубинците от Fania All Stars. Фернандо Труеба го включва неслучайно във филма си „Calle 54“ заедно с Бебо Валдес и Мичел Камило. Ngiculela на Стиви Уондър е друг щрих от всеобятния му талант, който за жалост в последните години потърси убежище най-вече в комерса, нямайки предвид само месечните му ангажименти към моден джаз-клуб с уклон към smooth звученето.
Както и да е, за нас Гато си остава по-скоро бунтарят, част от Либерейшън Оркестра на Карла Блей и Чарли Хейдън, а в плейлиста ни ще откриете и композиции от тетралогията му, условно представяща „Третия свят“ и в конкретния случай носеща името на Емилиано Сапата. И ако трябва да дадем прозвище на Гато Барбиери по едно от парчетата, защо не да е El sublime.
