На 3 април Джаз+ стана на 23. Само 3 години след началото му вече бе продуцент на Концерт на покрива на света (Еверест концерт, записан на връх Калапатар). Живот и здраве, дано един от участниците – Марина Великова, успее да събере останалите за отбелязване на 20-та му годишнина през май в София. С композицията „Април“ на приятеля ни Николай Иванов започва и нарочният ни плейлист, с който обикаляме нашето полукълбо в месеца на шегите, празниците и новите любови.
Един бродуейски мюзикъл от 1932-а (Walk a Little Faster) дава началото на стандарта April in Paris, пресъздаван от всички уважаващи се джазмени до ден-днешен, като версията на Каунт Бейзи от 1955-а е приета за еталон (видеото им е 10 години по-късно). Малко по-рано мюзикълът е превърнат в касов филм с Дорис Дей.
Дуенде предполага празнично настроение, а Ферията в Севия се връща към корените си (празник) след първоначалните години преди век и половина, когато се е придържала към съвременното испанско значение на термина, а именно панаир, в случая селскостопански и най-вече на добитък. В момента тя заема третата седмица след Великден (ако е по-късно и рискува да се падне през май, поне началото й трябва да е в април). Пако де Лусия също свири за нея, но преди него слушаме и една типична „севияна“. След него е отговорът на басиста му Карлес Бенавент на „мартенските“ води (априлски води).
Още един „кръстник“ на Джаз+, Пат Матини е с принос по априлската тема, при това от времето, когато триото му бе част от лейбъла за „най-добрата музика след тишината“. Не пропускаме и тълкованието на мексиканката Чавела Варгас за април в Португалия (снимки от Алгарве след връщането ми оттам – в галериите на Бинар). И понеже много го чакаме (включително и за интервю около концерта му в Мадрид), Силвио Родригес завършва плейлиста с „В очакване на април“ – парче от първия му винил в колекцията ми, наречен просто „Дни и цветя“.
