Решихме да запитаме четирима съвременни музиканти, които са врели и кипели в чудото, наречено „съвременна БГ алтърнатив сцена“, какво, защо и как. Едни и същи четири въпроса, съвсем различни отговори от всеки от четиримата.
Целта? Да направим снимка на моментния пейзаж на родната по-разчупена рок-музика, която умишлено бяга от клишето – има ли я и защо, къде отива, за какво се бори.
Насочихме дулото на оръжието и въпросите си към Мартин Пенев от Дифолт (Default), Александър Наков от ужасно много групи, например Скреч (Skre4), екс в Ауейк (Awake), Бед Хебит (Bad Habit) и други, Митко Пешев от Саундпрофет (Soundprophet) и Боян Генов от Фийлд (Fyeld).
Кой си ти, къде свириш, къде си свирил?
Мартин: Името ми е Мартин Пенев. В момента свиря на китара в софийската алтърнатив група Default още от самото й зачеване и съвсем наскоро изкарахме ново EP, което може да бъде чуто тук. Занимавам се с музика от 1996 г., като през това време съм свирил в няколко различни проекта, които не бих нарекъл успешни. (смее се)
Митко: Казвам се Митко Пешев и съм китарист в Саундпрофет – група, която основах с вокалиста Пенко Скумов преди пет години и половина след няколкогодишно лутане в банди, далече от моите вкусове и идеи за авторска музика.
Александър: Александър Наков. Свиря на китара. В момента свиря с група Скреч и работя по мой авторски албум. Бил съм част от групите Ауейк, Бед Хебит и някои сборни формации с епизодични концерти.
Боян: Боян Генов, познат и като Хелбобз. Свиря във Фийлд и Мерадърс Инк. (Marauders Inc.), Дъ Хейтфийлдс (The Hatefyelds), а съм бил за кратко и в Хейт Къмпейн (Hate Campaign). Иначе имах и хипернеизвестна първа група, която носеше името Пънчбол (Punchball).
Как започна?
Мартин: От малък бях в обкръжението на хора, които свиреха на различни инструменти – барабани, бас и т.н., но искрата разпали сестра ми, която тогава се учеше да свири. Един ден се прибра вкъщи с прекрасна акустична китара, която нейна приятелка й беше дала. Беше като любов от пръв поглед, стара очукана Кремона, но беше невероятна в очите ми.
Митко: Роден съм и израснал в гр. Бяла Слатина. Вкъщи имаше акустична китара, която майка ми си е купила от първата стипендия в гимназията с желанието да се научи да свири на нея, а всъщност ми е направила един чудесен бъдещ подарък. Дрънках си на нея и за късмет точно тогава минаваше по улицата бъдещият ми учител по китара и ме покани да посещавам уроците му в детската музикална школа и така около 12 г. музикална школа, като често бягах от уроците по солфеж.
Александър: Баща ми купи първата акустична китара в къщата. Тя обикновенно стоеше вкъщи подпряна на стената… Веднъж дойде на гости един семеен приятел, който можеше да свири акорди и да пее. Май тогава усетих „магията“ и разбрах, че ми харесва инструмента и че искам да се науча да свиря. (смее се)
Боян: Като много от децата в България – родителите ми бяха решили, че е хубаво да мога да свиря на нещо, та смених пиано и барабани, преди да се установя на китарата, а по-късно и да пея. Разбира се, нашите ме караха да ходя и на солфеж. (смее се)
Каква е причината да продължаваш?
Мартин: Нали знаеш какво е усещането, когато видиш любимия си човек да приближава към теб? Стомахът ти се свива, сърцето ти започва да бие по-силно, дланите се потят. По подобен начин въздейства върху мен музиката, която свиря или слушам. Тя е енергия, която не можеш да получиш от нищо друго – успореден свят вибрации.
Митко: Продължавам да се занимавам с музика на първо място от любов към самата нея, животът ми е немислим без музика, а тя в последните години се превъплъти в Саундпрофет – невероятни хора и музиканти. Мисля, че най-хубавото тепърва ни предстои, но имаме и доста работа все още по бъдещия си, втори албум.
Александър: Личното удоволствие от музиката за мен е най-основната причина да продължавам да свиря. Радостни са и отзивите на слушателите, както и атмосферата при свирене на живо пред публика.
Боян: Единствено любовта ми към музиката и свиренето пред хора, които, разбира се, са и най-важните условия, за да се занимаваш с това изобщо. Веднага след това идва и удоволстието от пътешестването.
Къде предпочиташ да създаваш и изпълняваш музика – в България или в чужбина?
Мартин: Бих правил музика където и да е по света. Наистина много ще се радвам на момента, в който българската музика ще започне да бъде толкова ценена и уважавана, колкото и тази, която идва от запад. Защото имаме какво да кажем!
Митко: За мен е без значение къде ще правя и изпълнявам музика, защото първо я правя за собствено удоволствие, а това, че някой я харесва, ме прави още по-щастлив и окрилен. Вече всичко е много по-лесно в глобален мащаб и вярвам, че когато си сериозен, дисциплиниран и работиш здраво няма да останеш незабелязан, както в България, така и в чужбина.
Александър: Да, искам! И я правя тук. В момента не свирим толкова активно с бандата на сцена, но в някакъв момент ще възобновим дейността. Основно работя над авторски рифчета и се опитвам да поддържам интереса на малките наследници в семейството към музиката.
Боян: Няма никакво значение къде ще свиря или правя музика, но трябва да отбележа, че всеки композитор и изпълнител иска произведенията му да достигнат до максимално много хора, и като такъв изобщо не се различавам от останалите в тези си желания. Освен това, както вече казах, обичам и да пътувам, така че бих искал да видя максимално много от света.
