В продължение на темата от миналия път – една компилация на китариста Мися Фицджералд Мишел с класики от зората на джаза.
Елла, Били, Саси – приспивните им песни са част от епохата и мястото им в подобна компилация е съвсем естествено. Summertime (приспивна песен на Клара от първа картина на операта „Порги и Бес“ все пак) е в по-малко известна версия (Пеги Лий). Подобно е и положението с Over the rainbow от мюзикъла „Магьосникът от Оз“. Интересно е решението на Мися да направи приспивна песен от версията на Чет Бейкър на My Funny Valentine. По разбираеми причини още една приспивна песен, писана почти по същото време на един друг континент за току-що сформирания Държавен джаз оркестър на Виктор Кнушевицки отсъства. Става дума за втората част на Сюитата за джаз оркестър номер 2 на Шостакович, с която всички фенове на София филм фест свързват тържествените му моменти. Ако не се сещате за какво иде реч, ето ви (с намигване) изпълнението на бизнесмена-цигулар Андре Рийо:
Към подобни компилации винаги има родителски интерес и вместо да чакаме втора част, предпочитаме да включим и наши предложения, които звучат често в Дуенде, а сега ги събираме в плейлиста след подборката Les plus belles berceuses jazz.
Oсобено място имат и традиционните карибски приспивни ритми Duerme negrito (приписвана на аржентинеца Атауалпа Юпанки, но по неговото признание я е чул на границата на Венесуела с Колумбия) и Drume negrita, последната изпълнена от Омара Портуондо, която при записа на албума си Gracias й прави втора версия (Cachita), импровизирайки с внучката си Росарио.
Песента е от любимите на Омара – помни я от баба си и много обича да я споделя с гостите си на сцената – от камерунеца Ришар Бона през бразилката Мария Бетаня до Анжелик Киджо от Бенин, с която ги гледаме на саундчек в Карнеги Хол, който със сигурност не става за приспиване, а по-скоро за изцеждане и на последните силички на крехкото ни създание:
Ако не можем да намерим вълшебното копче за сън на Валери Петров, не ни остава нищо друго, освен да останем на същата линия на пълно изтощаване преди заспиване с дуета на Йо Йо Ма и Боби Макферин и закачливата им интерпретация на Hush little baby:
Финалът е с хеви-дуенде версията на мадридските рокери Stravaganzza на Hijo de la luna, популярната история за циганката, обещала на луната първородната си рожба:
