Животът е кратък. Само няколко десетилетия.
И в тези десетилетия традицията е богатите да воюват с бедните (и обратното) за повече облаги и територии. Понякога това става по мирен път – чрез „сватби“. Днес – чрез „брадви“.
Убийството също е традиция, но – лоша. Тогава, когато умираш, убит от онези, които те защитават. На сирийска територия турци убиват кюрди, които са съюзници в борбата с Ислямска държава.
Нещо странно става през последната седмица с фрау Меркел. Със своето поведение немският канцлер напомня обречен човек, на когото му остават няколко месеца живот. След като се върна от Турция, „шокирана“ от действията на руските военно-космически сили в Сирия, тя обяви необходимостта от създаването на забранена за полети зона над сирийската територия.
Така „поръчката“ от Анкара е изпълнена, според Лавров. Очевидно шефът на Руското МВнР е прав дотолкова, доколкото именно Турция в днешното си противоборство с радикалния ислям се представя като „жертва“ без особено да прикрива този факт.
„Турция има право да провежда задгранични военни операции не само в Сирия, но също и във всяка държава, на чиято територия има терористи, които заплашват страната“, надува бузи Ердоган.
Но Реджеп Ердоган едва ли осъзнава, че точно тези му думи могат да се обърнат срещу неговата държава. На традиционния „Обзор на седмицата“ в полския клуб Ronina, на който анализатори коментирали най-важните международни събития, един от тях „изби рибата“ с изказването, че Турция „с трясък ще разбие руснаците” при война, съобщава RT.
„След изказването на Медведев в Мюнхен стана съвсем ясно, че на Русия й е нужна нова война… На Русия й е нужна нова агресия, проблемът е само коя ще е жертвата“, смята полският журналист Станислав Янецкий. „Русия не е толкова глупава, че да атакува в този момент някоя натовска държава. Разговорите, че тя ще нападне Турция, са безсмислени, защото Турция е твърде силна и определено с трясък би разбила руските части в обикновено сражение”, казал убедено Янецкий.
Според него „Русия само плаши натовските страни, но е възможно да представлява опасност за държави като Грузия и Молдова“.
Древните славяни са имали бог Чур. Римляните са имали аналог бог Термин (Terminus), на чието име е кръстен февруарският фестивал. Преди пролетната сеитба съседи се срещат на границата на нивите. Те се определят от скала или вкопан в земята камък и са смятани за свещени. Термин и Чур са богове за защита на собственост, граници, дом, племе…
Богатите се пазят от завистта на бедните, бедните искат живота на богатите… И навсякъде около тях е пълно със „свещени камъни“…
Турция в момента се намира в ситуация на „стратегически кошмар“, според „Вашингтон Пост“ (WP). Градовете й са нападани от терористи, по границите й е неспокойно, а съюзниците явно пренебрегват нейните молби.
Турският президент Реджеп Ердоган продължава да заплашва със сухопътна операция в Сирия, независимо от това, че нито гражданите, нито военните одобряват позицията му по въпроса. Нещо повече, той не може да получи подкрепа и от САЩ, които се опасяват, че Турция ще провокира конфликт с Русия. Американците няма да подкрепят и неговите бомбардировки спрямо сирийските кюрди, които се борят ефективно срещу ИД. Така Ердоган набутва страната си „все по-дълбоко в ямата, от която няма изход“, пише WP.
За четирите месеца от началото на военната си кампания в Сирия Русия успя да направи много: увери съюзниците си в своята поддръжка, демонстрира собствена военна мощ и разбуни дипломатическите кръгове, пише в друга статия изданието. И макар че за разлика от конфликта с Украйна, никой не знае какво търси в Близкия Изток Владимир Путин, експертите предполагат, че Русия е спечелила повече, отколкото е загубила.
Винаги ще има и бедни, и богати – или няма да има никого. Но по-добре да са бедни и богати, отколкото утре да няма никой.
Бедните винаги ще завиждат на богатите, но ако се отдадат на завист, то при предстоящата възможност да се избият помежду си, граничните камъни утре няма да има за кого да бъдат свещени.
За да бъдеш, е нужно да уважаваш границите, независимо от воплите на завистниците, които се опитват да представят своята завист за справедливост. Справедливостта обаче – това са граници, които се спазват. И няма никаква друга справедливост!
