Всъщност, езикът и част от нововъведените реалии (еврото и последните технически открития) са по испански, иначе Анди Чанго, брилянтният интерпретатор на Борис Виан си е аржентинец. Адаптациите на мерената реч се отдават само на гениални преводачи, творци в същия дух като автора. Случаят с песните на Виан, джазирани и не само от Чанго е точно такъв. Атемпорално злободневие си е чист оксиморон, но силата на тези нови-стари изпяти закачки-плачки е и там.
Свежо, уж неподправено, но доста пиперливо всъщност, елегантно и същевременно хулиганско. По-пълно припокриване на лирически герой и интерпретатор (на испански и френски терминът значи и преводач) Виан едва ли би си мечтал, гледайки и слушайки от небето. Интелигентият бохем слага още щипка милонга и успява да ни заблуди, че е станал сноб. Пианококтейлът от корицата ни пълни чашата с удоволствие.
