Кризата в българо-руските отношения
Състоянието на българо-руските отношения е аномалия, която впечатлява. Народи с общ произход, с исторически и духовни връзки от едно хилядолетие, с общ език и култура, с общи стратегически и икономически интереси, с дълбоки вековни чувства на взаимна симпатия са поставени в абсурдното положение едва ли не на противници, подклаждано от малка група деморализирани клакьори, издържани от антибългарски фондации. Можем да направим аналогия с времето на Стамболов, когато цялата външна политика на България беше поставена в услуга на една враждебна на Русия сила, тогава Австро-Унгария. Днес отново, както при Стамболов и Фердинанд, и дори в още по-голяма степен, българската политика обслужва чужди геополитически интереси, по правило антируски. Един след друг се провалят стратегически проекти с руско участие – газопроводът Бургас– Александрополис, АЕЦ „Белене”, Южен поток, а и мн. други. България, намираща се и без това в окаяно състояние, губи милиарди евро срещу снизходително потупване по рамото за някой отдавна компрометирал се политик. Взимайки под претекст провала на тези проекти и тълкувайки превратно събитията от миналото Евгений Сатановски, неолиберален коментатор от опозиционната група около радио „Эхо Москвы”, в интервюто си за радио „България” открито се нахвърля срещу България и българския народ. Ясно е, че използва формалното основание, защото при хора като него няма място за емоции, пък и самият той не се определя като руснак, а като руски евреин. Бих казал, че по-точно е „антируски”, защото стратегията, която се опитва да внуши – че не само българското правителство, а преди всичко българският народ не заслужава доверие и няма перспектива от руска страна за развитие на българо-руските отношения – е изцяло в противоречие с руските стратегически интереси.
Значението на България за Русия и на Русия за България
Трябва да си пълен профан в областта на геополитиката, за да не разбираш, че позицията, която България заема в центъра на Балканския полуостров и в близост до Проливите е от изключителна важност за стратегическите интереси на Русия. Без България Русия няма пряка връзка с потенциалните си православни съюзници – Сърбия и Гърция, дебалансирани остават отношенията й с Източна Европа, но също и с Турция. Сатановски, макар да не пращи от интелигентност, не е профан. По-скоро се прави на много хитър, опитвайки се да внушава решения, които пряко застрашават руската национална сигурност. Такива като Сатановски са това, което по цял свят наричат „пета колона”. Противно на нещата, които говори, за руската национална сигурност България има важно значение. И за да не се усмихне някой снизходително на тези мои твърдения, ще се позова на две неоспорими по своя авторитет свидетелства. Първо на книгата на Николай Данилевский „Русия и Европа”, с която се поставя началото на науката геополитика. В нея Данилевский изрично посочва още неосвободена България като бъдещ стратегически съюзник на Русия. Второ, на спомените на руския външен министър от времето на Балканската и Първата световна война, Сергей Сазонов. В спомените си Сазонов подчертава, че поражението на Русия в Първата световна война е пряко свързано с преминаването на България на страната на Тройния съюз, прекъсването на комуникационните линии между Русия и съюзниците и последвалото икономическо изтощение, недостиг на въоръжение. Страните от Антантата са били в състояние да подпомогнат Русия, но България е била въпреки изричното нежелание на българския народ и почти всички български политически партии, въвлечена във войната срещу Русия с машинациите на цар Фердинанд и назначеният от него министър-председател Васил Радославов. Така Русия не може да получи жизнено важната за нея помощ. Оттук изтощението и деморализацията на армията, бунтовете в нея, Февруарската революция. Що се отнася до стратегическото значение на Русия за България като гарант на нейната национална сигурност и териториална цялост, няма здравомислещ човек, който би го оспорил. Говоря именно за обективен стратегически интерес, защото Русия е единствената Велика сила, която има дълбок интерес на Балканите да съществува силна и независима България. Такъв интерес нямат нито САЩ, нито Англия, нито Франция, дори и приятелски настроен към нас Китай, който е твърде далеч, за да го интересуваме специално. За Турция, мощна регионална сила, да не говорим, особено при неоосманиста Ердоган. Повтарям, огромният взаимен стратегически интерес – за България, да съществува силна Русия, а за Русия, да съществува силна и независима България – не подлежи на никакво съмнение. Но освен този взаимен стратегически интерес, Русия е безценен пазар за българското селскостопанско производство, източник на суровини и енергия, партньор за съвместни трансевропейски проекти, от които България би могла да печели, източник на туристи за нашите курорти, без да забравяме неоценимото хилядолетно взаимодействие между двете средни, в епохата на средновековието направо общи култури. Има ли луд, който да не го вижда?!! Мисля, че няма, но в условията на голямата геополитическа борба и съпътстващият я натиск, не всички имат гръбнака да изразят позиция. Не всички, но, все пак, много хора я изразиха и то в условията, когато този натиск беше особено голям. България твърдо, в огромното си мнозинство, застана срещу санкциите и враждебната риторика, за поддържане на приятелски отношения с Русия. Това, струва ми се, е най-ценната обществена реакция в страната от началото на катастрофалните прозападни и антидемократични обществени промени след ноември 1989 г.
Руската отговорност за кризата в българо-руските отношения
Съвсем не от тесногръд национализъм бих потърсил една от основните причини за кризата в българо-руските отношения в инерцията и, понякога, в безхаберието на руската дипломация. Това не е от вчера. Още Симеон Радев описва как руските офицери след Освободителната война псуват своите дипломати, когато научават за подписването на Берлинския договор. Тази реакция е била емоционална, но не можем да отречем, че по отношение на България, руската дипломация, която тогава не е просто дипломация, а временно руско управление в България, проявява завидна безотговорност. Да вземем само един факт, решаващ за бъдещата (след 1883 г.) криза в българо-руските отношения, на която се позовава цялата днешна русофобия. Александър II, царят Освободител, за да угоди на жена си, на която изневерява, назначава за български княз своя племенник, 21 годишния германски принц Александър Батенберг. Това сериозна политика ли е?! В Берлинския договор няма изискване, българският княз да не е руски поданик. Изисква се единствено да не е част от властващите в Европа династии. (в някаква степен Батенберг, като племенник на царя, даже нарушава това изискване). Днешният историк не може да отмине въпроса, защо не беше определен за български княз обичаният от всички българи граф Николай Игнатиев? В този труден за възкръсващата държава момент, за България е повече от решаващо да има на престола си човек, който да притежава сериозен авторитет, да обедини страната след анархията, предизвикана от войната, да бъде умел дипломат в дебрите на сложната тогава европейска политика, ако щете да държи България в руслото на руската външна политика, без което нейното съществуване става под въпрос, както виждаме в цялото следосвобожденско развитие, особено при Балканската и Първата световна война. Такъв човек несъмнено е граф Игнатиев, дългогодишният руски посланик в Цариград, врял и кипял в българските работи. Като че ли самото провидение го е изпратило. Защо царят не го прави княз? За да угоди на жена си… Кажете ми, кой, коя държава може да постъпи така безотговорно не само към България, но и към себе си, към собствените си стратегически интереси?! За съжаление, трябва да констатираме, единствено Русия е такава страна, поне в Европа друга държава, която да постъпи така безотговорно спрямо собствените си интереси няма! А не е бил само граф Игнатиев. В още по-голяма степен от него с доблестните си изяви на бойното поле, с дълбоката любов, която демонстрира към българският народ, българското сърце е спечелено от легендарния ген. Скобелев. Да беше станал ген. Скобелев български княз, историята и на България, а и на Русия (подчертавам го!) би била съвсем друга. Вместо достоен русин, както всички очакват, царят избира за българския престол 21 годишен германски хлапак. Той не може да се оправи със себе си, камо ли да излезе на глава с твърдоглавите, безотговорни хъшове и опълченци (Ст. Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков), изпечени политикани като Драган Цанков или неуравновесени полуинтелигенти-либерали от рода на Петко Каравелов. Абсурд! Прочетете „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев за да се посмеете. Но от този смях следват сълзи и то кървави. Точно неумелите действия на неопитния, макар и добронамерен, младеж водят до кризата в българо-руските отношения, започнала в 1883 г. с уволнението на правителството на генералите Соболев и Каулбарс. Каква е реакцията на Русия? Трябва да кажем, този път дипломацията е на ниво. След обширно съвещание, непосредствено след извършеното Съединение от 1885 г., министърът на външните работи Николай Гирс докладва на цар Александър III общото становище, да бъдат урегулирани отношенията с княз Батенберг. Гирс е много опитен дипломат и също изключително добре запознат с българските въпроси. Решението е единствено правилното. Александър III, обаче, е твърде високомерен – друга често срещана, неблаговидна черта на руската бюрокрация, с тежки последици за българо-руските отношения. Ядосан на своя първи братовчед, царят нарежда княз Батенберг да бъде свален, което вече си е груба намеса във вътрешните работи на България. Но за високомерния цар по-важно от руските държавни интереси е да натрие носа на своя първи братовчед. Кризата стига до своя апогей. Трагичните последици от това решение тежат и до днес. Вследствие на него се появяват русофобите около Стамболов, Батенберг е свален (за удовлетворение на царя) и на негово място се настанява австрийският агент Фердинанд, който започва открита антируска политика. Това откъсва България за десетилетия от руслото на най-естествената за нея връзка на сътрудничество и съюз с Русия. Така че, драги руски приятели, не за всичко е виновна България. Върнете се назад и преосмислете историята. Ще видите не един и не два (тук няма място да се спирам на тях) случая, в които необмислените действия на руската страна са се оказвали катастрофални за българо-руските отношения и пряко са тласкали България в ръцете на вашите (и наши) геополитически противници. Впрочем, вслушвайте се в думите на Леонид Решетников. Той познава България и българската история, най-вече мисли с чувство за отговорност. За Русия, което значи и за България. Защото с това започнахме – нашите стратегически интереси съвпадат.
