Владимир Зарев издаде последната си книга – „Орлов мост”. Мостът стана символ на протестите през 2012 и 2013 г. В романа отношенията между двама влюбени се развиват на фона на февруарските протести от 2013 г. В този смисъл илюстрацията, която са поставили редакторите, е неточна, защото показва не социалните протести през зимата, а летните – на не много „умните и красивите“, организирани от Сорос „протестъри“. Някой ще каже, че ги обиждам, че те са имали свои искания, свой поглед върху света… Не, „протестърите” от лятото бяха фалшиви, за разлика от тези през февруари нямаха своя воля. Най-лесно ще се разбере, като се сравни, как яростно протестираха срещу заема от един милиард на правителството на Орешарски, а за заема от 16 млрд. на днешното коалиционно правителство мълчаха като риби. Можеш да имаш много странни виждания за обществото, това е допустимо. Но за да те уважават, трябва да си последователен.
Да се върна на романа. Писателят мимоходом преминава през дискусиите във фейсбук и групите протестиращи, за да се спре на един винаги актуален в гражданските движения проблем – този за предателството, за манипулаторите, инфилтрирани в протестното движение. Усетът на писателя е сработил достатъчно добре, защото, няма какво да се заблуждаваме, зад протестите през зимата на 2013 г. също стояха определени задкулисни сили, плащаха на фенове (които иначе на никакъв протест не можеш да ги видиш) и на „организатори“. Три години по-късно можем да кажем, че с протестите от 2013 г. определени сили искаха да свалят правителството на ГЕРБ. Не са го правили от чувство за справедливост, а за да седнат на неговото място или като част от междумутренска разпра. Прокрадна се също информация, че мутренска групировка е искала да изгони от страната ЧЕЗ и ЕВН, и да се настани на тяхно място. Защо тогава протестите от зимата на 2013 г. останаха в съзнанието на хората като социални и народни, за разлика от летните протести на „соросоидите“? Протестите от зимата останаха народни, защото сценарият сработи само донякъде, след това те излязоха от контрол. Във Варна скочи една четвърт от града, започнаха да издигат лозунги срещу ТИМ, събориха съвета, свалиха кмета. В крайна сметка пак нищо не се постигна, защото нямаше ясни цели, нямаше организация. Камерите набедиха няколко момчета за организатори, а какво представляваха те, се видя, когато Ангел Славчев се настани при Бареков. Пази Боже, сляпо да прогледа! Но, все пак, случи се нещо важно – народът показа силата си. Много хора разбраха, че ги мамят с изкуствено издиганите лозунги за смяна на Конституцията и Изборния кодекс. Някои осъзнаха, че е нужна организация. А това вече е крачка в правилната насока.
