Боряна и Бойко не са от хората, които се нуждаят от дълго представяне. Борбеността им далеч не е само съдбовно предопределена от имената им. А понякога поривите към свободата са пряка проекция на музикалните търсения, оформящи техните вкусове.
Нищо пасторално в избора на музиката на Бел Епок от страна на франкофон като Боряна. И присъщ професионализъм при анотацията към плейлиста й:
„Да се пренесем в други времена. В Бел епок и в Лудите години (la Belle Époque et les Années Folles), когато в Париж кипи бохемски дух, артистичен нощен живот. Художници, скулптoри, писатели, фотографи от цял свят идват в Париж за вдъхновение. Космополитната бохема си дава среща в Париж. Париж омагьосва, Париж е като кралица на света, както пее Мистенгет:
„Париж… това е една блондинка, която се харесва на всички. / С очи винаги засмени, / Всички, които са я докоснали, /Опиянени са от нейните ласки. /Тръгват си, но винаги се връщат.
1. „Това е Париж ” („Ça, c’est Paris“), Mistinguett 1927 г.
Но не само бохемският елит се весели. Все по-многобройната работническа класа пълни кафе-шантаните. Слушат се скечове , песни, пикантен хумор и пикантни текстове на шансоните. Като „Малкото нещо или А! Госпожице Роз” на Юрбан (Urban). Това е една типична песен за началото на 20-ти век.
„За вашият празник, госпожице Роз, исках да ви донеса цветя, но не можах да намеря рози, които да имат вашата свежест. Опитах се да спазаря бижу, но в джоба си отрих само няколко су. Но намерих начин да ви предложа нещо, което може да се побере в дланта, нито е прекалено голямо, нито твърде малко, нещо кокетно и закръглено, което ще ви направи щастлива. След като изпиват виното и падат един върху друг, той й плъзга в дланта нещото! Малкото кокетно нещо се оказва годежен пръстен!”
2. LE P’TIT OBJET ou AH ! MADEMOISELLE ROSE, М.Urban 1906 г.
Първата световна война прекъсва порива на Бел епок. В окопите френските войници си
припяват шансони. „Търся Титин” на Марсели е един от тях. Текстът е „Търся си Титин, о,
моя Титин, и не мога да те намеря!”. Изумителна е историята на Титин – в крайна сметка
Титин се оказва куче, но името на това куче обикаля света! Американците, които влизат във
войната 1917-та година, не могат да запомнят текста и си я тананикат. След войната те я
разпространяват в Америка и тя става много популярна. Чарли Чаплин я оценява и използва за филма си „Модерни времена” през 1936 г.
3. JE CHERCHE APRÈS TITINE – Marcelly : 1917 г.
Годината е 1935-а! Една песен – скеч par excellence! „Tout va très bien, madame la marquise” – „Всичко е наред, госпожо Маркизо”. Благодарение на своя ритъм и катастрофически разказ, песента е абсолютен хит и подета от много други изпълнители по света.
Текстът е телефонен разговор между английска аристократка и нейния камериер Джеймс.
Маркизата го пита какво ново в замъка, докато е отсъствала? Той й разказва за ужасите, но в
обратен хронологичен ред, започвайки от най-малкото, което е последица от предишно, много по-сериозно бедствие. Каква е първата новина ?
„Е, някаква дреболия, казва Джеймс, сивата кобила умря, но освен това, всичко е наред,
мадам ла Маркиз. – Обяснете ми как се случи това? – А, дреболия – пожар в конюшната, но
освен това, всичко е наред, мадам ла Маркиз. След това разбираме, че целият замък е в
пламъци и разрушен, но иначе всичко е наред, мадам ла Маркиз, и накрая разбираме,че
нейният съпруг, виждайки, че е фалирал, се самоубива, свещниците паднали и подпалили
всичко! Така изгоря конюшната и умря вашата кобила, казва Джеймс! Но иначе всичко е
наред, мадам ла Маркиз! ”.
4. Оркестъра на Рей Вентура и неговите „Колежани” – „Tout va très bien,
madame la marquise”, Ray Ventura et de ses Collégiens, 1935.
Текстът и музиката на „Tout va très bien, madame la marquise” са на Пол Мисраки, написал
музика за над 150 филма и много шансони. Пол Мисраки е на 28 г.,когато пише тази песен –
написана е за една нощ! А заглавието „Всичко е наред, мадам ла Маркиз” става парола и израз за слепотата пред отчайващо, непоправимо бедствие! През Втората световна война се използва като „Всичко е наред, господин Мусолини”, а от „Радио Лондон” се чува „Всичко е наред, майн Фюрер”!
Още едно изпълнение на Мистенгет – легенда във френския шансон и мюзикхол. „Je suis né dans l’Faubourg Saint-Denis“, Mistinguett. Песента й „Родена съм в предградието Сен Дени” избрах заради ужаса, който кварталът изживя покрай гръмването на терористите! Мистенгет пее, че когато се разхожда в Сен Дени и я спират чужденци – испанец, италианец, германец, харесват я и й обещават различни неща, а един бразилец й предлага да я качи на Цепелина и да я отведе на пътешествие, да й купи рокли от Сантяго и шалове от Билбао – тя им отговаря: не вярвам на вашите обещания за любов, дворци и скъпоценности. Аз съм родена в Сен Дени, останах истинско дете на Париж, всичко, което е по вкуса ми – го намирам в Париж, от парченце сатен парижанката може да направи мантия на кралица. Предпочитам искрен любим, който може да ми направи удоволствие дори само с букет виолетки.
5. Мистингет, „Родена съм в предградието Сен Дени” („Je suis né dans
l’Faubourg Saint-Denis“), Mistinguett, 1929.
И едно обяснение в любов. „Париж, обичам те с любов” пее Maurice Chevalier през 1930 г. За тази песен Джордж Гершуин казва: „ Любовта и Париж са двата възможни сюжета. А в тази песен на Морис Шевалие и двете съставки са събрани.” Париж, обичам те с опиянение, като любовница, пее Морис Шевалие.
6. „Paris, je t’aime d’amour“, Maurice Chevalier, 1930.
А преводите на Бойко ни отнасят в края на т.н. „застойни времена“, когато Полша показа на света какво значи дух отвъд избирането на Кардинал Войтила за духовен водач на католиците по света и стожер и за останалите. Уж любовна, лириката в полския джаз-рок на 70-те е и нещо повече от музика за сетивата ни:
„Едно сърце, толкова малко, толкова малко/едно сърце ми трябва на земята, за да трепти пред моята любов/И тогава бих бил по-тих и от най-тихите!!!/Което ме води в ръцете си към небето./Едно сърце! Така че малко ми трябва…/Но виждам, че аз питам прекалено много!“ Адам Асник
„Хубави очи имаш, хубави очи имаш,/На кого ще ги дадеш,/Тези красиви очи?/Във високите треви и дълбоките езера/Защо не ме обикнеш, та да се потопя в тях?/НО!!!
