Дилма Русев и променящият се свят
Шок терапията на ЦРУ. „Шестдесет и три пъти ток от 150 до 200 волта е поразявал мозъка на Гейл Кастнър, докато тялото й се тресяло в конвулсии на масата, предизвиквайки фрактури, изкълчвания, пукнати устни и счупени зъби”. (Ноами Клайн „Шок доктрина”, С., 2011, изд. Изток-Запад, с. 37) Гейл Кастнър имала нещастието да потърси помощ от известния американски психиатър Юън Камерън, който без нейно знание я прави опитно зайче във финансираната от ЦРУ програма за сломяване на човешката личност. Резултатите от програмата, които извеждат на преден план мъченията с електрошок, са изложени в наръчник, с който се обучават палачите на кървавите диктатури в Латинска Америка през втората половина на XX в. По този начин трябва да бъде преборен „комунизмът”, под който разбират естествения стремеж на всеки човек да живее обезпечен и осмислен живот, да бъде социално и политически активен. Едва 20-годишна, Дилма Русев изпитва резултата от инструктажите на ЦРУ – арестувана в полицията, тя 22 дни е изтезавана с електрошок, което в голяма степен предопределя политическия и жизнения й път. Как се стига дотам?
Семейстовто на Дилма Русев. Бащата на Дилма, Петър Русев, произхожда от стар и буден габровски занаятчийски род, където изучаването на френски език е традиция, както икономическата и политическа активност. Негов 1-ви братовчед е генерал Руси Русев, инспектор на артилерията, военен министър в правителствата на Добри Божилов и Иван Багрянов, разстрелян от т.н. Народен съд. Генерал Русев бил краен русофил и издал заповед до войската да не се оказва съпротива на съветската армия, ако тя навлезе в България, свидетелства родственикът им, известният български историк Николай Поппетров. Защо е бил осъден на смърт, остава въпрос, но това е тема за отделен разговор. Друг 1-ви братовчед на Петър Русев по-късно става политкомисар на Габровско-севлиевския партизански отряд. Самият Петър Русев също се свързва с комунистическото движение в България и след политическите ексцесии от 20-те години търси убежище във Франция. Във Франция не постига много, остава му само приятелството с поетесата Елисавета Багряна, която в няколко стихотворения – „Уиски с лед и сълзи” и „Шепа сняг” – ще опише тъгата му по родината. (Когато Дилма Русев пристига на първото си посещение в България, заявява: „Изпълних една голяма мечта на моя баща”.) В 1944 г. Петър Русев се прехвърля в Бразилия. Този път родовият предприемачески инстинкт проработва и той с много упоритост и труд се издига като крупен строител. Жени се за доста по-младата от него учителка Дилма Жане Силва. Дилма Русев е първото дете на семейство Русев. Родена през 1947 г., тя е кръстена на името на майка си, но и с второ име – Вана, което да напомня България. Вана (от Иванка), свидетелства отново Николай Поппетров, е най-разпространеното женско име в рода на Русеви. Какво се случва в Бразилия, докато Дилма-Вана израства?
Диктатурата и борбата срещу нея. След Втората световна война САЩ, чувствайки неоспоримата си икономическа и военна мощ (60 % от световното промишлено производство и търговия; 2/3 от световните запаси на злато; монопол, макар и само за няколко години, над ядреното оръжие) се опитват да установят световно господство в интерес на корпорациите, които неизменно управляват обявилата се за „най-демократична” държава в света. Да споменем „Дженеръл мотърс” с прословутото изказване на неговия директор: „Каквото е добро за „Дженерал мотърс”, е добро за Америка” (sic!), „Юнайтед Фрут къмпъни”, АТТ и, разбира се, банките… Тези амбиции се сблъскват с естествения стремеж (особено силен след Втората световна война) на народите за независимо национално икономическо и социално развитие. И ЦРУ започва да действа. Първата жертва на американските амбиции да поробят света става министър-председателят на Иран Мохамед Мосадък, който се е осмелил да национализира чуждата собственост в петролната промишленост. Мосадък е свален с преврат през август 1953 г. През 1953-54 г. президентът на Гватемала, Хакобо Арбенс Гусман, национализира (срещу обезщетение) част от пустеещите земи, владени от „Юнайтед Фрут къмпъни”. Отговорът е организирана от ЦРУ интервенция на наемни банди от Хондурас срещу Гватемала, където се установява кървав проамерикански терористичен режим. И там, както по-късно в Индонезия, американският посланик иска разстрел по списък на всички изявени „комунисти”. Че може ли някой да се съмнява в демократичните помисли на САЩ?! На Бразилия идва ред през 1964 г. Провеждащият социални реформи президент Жоао Гуларт (ограничава износа на капитали зад граница, национализира комуникационните компании, преразглежда договорите за добив на природни ресурси) е свален чрез военен преврат (днес синът му настоява, че през 1976 г. е бил отровен от ЦРУ). Срещу установилата властта си военна хунта започват масови протести, на които тя отговаря с репресии. Възниква въоръжена съпротива, в която се включва и младата Дилма Русев. Ако търсим логиката на това, защо една богаташка дъщеря участва в борбата срещу диктатурата, неминуемо ще видим връзката с България, с онази революционна традиция, на която забогателият Петър Русев сам е бил носител, с онова чувство за справедливост, белязало верните на възрожденските идеали следосвобожденски поколения на България. Арестувана и инквизирана с разработената от ЦРУ шокова терапия, Дилма лежи в затвора 3 години. След затвора насочва усилията си в университетското образование и се включва в легалната борба. Изборът се оказва правилен – на нова Бразилия ще са нужни не само решителни, но и подготвени кадри, които да проведат така мечтания път на независима национална политика.
Успехите на социалната политика и злобата на империализма. Началото на такава политика е поставено с президентството на Луис Инасио Лула да Силва, основател и лидер на Бразилската работническа партия (Partido dos Trabalhadores), която постепенно се превръща в най-влиятелната бразилска партия. В момента партията има 91 депутати от 513 и 13 сенатори от 91. Това е особена лява партия (подобна на гръцката Сириза) възникнала от обединението на най-различни леви групи. В Бразилската работническа партия се конкурират 20 направления, вкл. влиятелните еколози и троцкисти. Партията е едновременно силно демократична (бих казал до анархизъм) и радикална. В програмата й е записано: „Работническата партия се ражда от стремежа на експлоатираните да се борят срещу съществуващата икономическа и политическа система, която не е в състояние да решава техните проблеми, а обслужва единствено едно малцинство от привилегировани”. За разлика от Ципрас обаче, на Лула (умалително на Луис) и Дилма не им липсва решителност. По време на двата мандата на да Силва икономическият растеж на Бразилия силно се ускорява, а бедните намаляват наполовина. 12 милиона от най-бедните бразилци получават т.н. „семеен пакет”, който им дава скромна месечна издръжка срещу задължението да водят децата си на училище и лекар. Възходът на Дилма Русев в политиката започва в екипа на Лула да Силва, първоначално като министър на енергетиката, а след това и като зав. кабинета на президента. Съвсем естествено да Силва застава зад нейната кандидатура за президент и тя печели последователно изборите през 2010 и 2014 г. И веднага след втората изборна победа започват непрестанни атаки срещу нея. Едва ли е нужно да казвам, че са организирани от ЦРУ, това е ясно на всички. Днес ЦРУ вече не може да организира военни преврати, тактиката е сменена, на преден план излиза „майданът”. Употребявам получилата популярност украинска дума като нарицателно на опитите да се свалят правителства с комбинация на платен уличен натиск, поддържан от медиите на олигархията. Така беше срещу Жан Виденов в България, така беше в Украйна зимата на 2013/14 г., така беше и във Венецуела след смъртта на Уго Чавес. Пробваха и срещу Орбан, ама не се получи. Аз няма да се спирам на несъстоятелността на обвиненията срещу Дилма Русев. Жената, която започна война с корупцията в Бразилия, била участвала в нея. Богатата Русев „вероятно” присвоила 300 000 долара??! Нелепостта на обвиненията е свидетелство за безизходицата, в която се намира външната политика на САЩ, истерика пред неминуемия крах на поредната империя. По-важното е кое в Дилма Русев притеснява олигархията от Уолстрийт? Трябва да го кажем ясно – нейната международна дейност. Дилма Русев стана един от архитектите на БРИКС, новата икономическа, придобиваща и политически нюанси, международна структура, която оспорва лидерството на САЩ в света. Тази дейност на Дилма Русев е в услуга на целия свят, в услуга и на подложената на безконтролен грабеж България. И докато у едни тя буди страх и омраза, у други – надежда и упование. Успех Дилма, България е с теб!
Румен Дечев
