Сваленият руски боен самолет, противоборството на световната арена и българската национална сигурност
Националната сигурност е многоаспектно понятие. Тук влизат не само военната сигурност – наличието на въоръжени сили , способни да отразят външна агресия, но също икономическата сигурност – способността на икономиката да осигури цялостно функциониране на националната социална система, включително в условия на криза, идеологическата сигурност – наличието на такива форми на обществено съзнание, които да осигурят организираното и целенасочено действие на гражданите на една държава за постигане на нейните най-важни цели и т.н. Във всички тези сфери българската национална сигурност е на критично равнище. Тук искам да се спра накратко на въпроса за международната сигурност на България – как страната съществува в системата на международните отношения и по специално на случая със сваления руски самолет в Сирия – каква насока може да даде този случай на развитието на международните отношения и българската национална сигурност.
Едва ли е тайна за някого, че в настоящата система на международни отношения, в т.н. „Американски свят“ (Pax Americana) България е загубила напълно националния си суверенитет, няма икономика, нито армия, нито служби за сигурност, даже турски самолети патрулират небето й. Обществено политическият й живот е направляван в посока пълно унищожение на българския народ и неговата държавност.В този смисъл съдбата на България изцяло зависи от борбата на международната арена между силите на Pax Americana и новите сили, борещи се за преустройство на международните отношения, за утвърждаването на многополюсен свят. Основна военнополитическа роля в това противоборство играе нашият исторически съюзник – Русия, понасяща от всички страни ударите на хибридната война от своите геополитически „партньори“. Победата или загубата на Русия ще бъде въпрос за спасението или унищожението на България.
Това противоборство в съвременния свят е изключително сложно, определя се от взаимодействието на цял набор от фактори, които оказват своето влияние. Така например важно е да се разбере, че за първи път от президентството на Джими Картър (1977-1981) в САЩ има президент, който се явява сериозен играч в провежданата политика. Роналд Рейгън, Джодж Буш Старши, Бил Клинтън и Джордж Буш Младши бяха безропотни оръдия на всевластието на другите фактори в американската политика – Уолстрийт, Военнопромишления комплекс и стратегическия партньор на САЩ – Израел. Имаше някакво залитане на Бил Клинтън към самостоятелно действие, парирано бързо с водевилни средства – случаят Моника Люински и свързания с любовната драма импийчмънт. Не такъв обаче е случаят с Барак Обама, дошъл на власт против кандидатите на Уолстрийт непосредствено след започване на голямата икономическа криза от 2008 година. Президентството му отрази надигането на големи слоеве от американското общество в търсене на алтернатива на олигархичния капитализъм на Уолстрийт. И така факторите в съвременната външна политика на САЩ са поне три – Уолстрийт и Военнопромишления комплекс (обикновено в пълно единодушие), Израел (тясно свързан с първия фактор) и самият президент Обама. При това изключително умният и гъвкав Обама често успява да наложи своите решения, нещо нечувано от времето на Джон Кенеди. Да си спомним за споразумението с Иран, постигнато толкова трудно и при такова противодействие от страна на Израел, за урегулирането на отношенията с Куба и прекратяване на икономическата блокада на Острова на свободата, ограничаването на подкрепата за правителството на Порошенко във военната област, както спирането на парите за т.н. умерена опозиция в Сирия. Как тези фактори са действали в кризата със сваления руски самолет не можем да знаем, но сигурно е, че подобен решителен акт е бил съгласуван поне с един от факторите в американската политика. На базата на изявлението на турския премиер Давутоглу, че е дал разпореждане за сваляне на самолета, вероятността за локален инцидент отпада. Нашата задача е да предположим възможните вектори на влияние върху това турско решение.
Най-общо са възможни следните влияния, упражнени върху Турция – стремеж да се използва кризата за въвличане на Русия в глобален конфликт с НАТО, който да доведе до нейното унищожение, или опит да се вкара Турция в тежък конфликт с Русия. Или някакъв междинен подход – каквото и от двете да се получи, все ще е от полза. Възможността някой от факторите в американската политика да е насърчил авантюристичното турско действие, за да тласне Турция към пропастта съвсем не е изключена. Да си спомним ситуацията преди нахлуването на Садам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. и ролята на американския посланик Ейприл Гласпай, който на 25.07.1990 се среща със Саддам Хюсеун и обяснява, че отношенията между двете страни е препоръчително да останат приятелски; като заявява, че Америка няма становище за арабско-арабски конфликти и „САЩ нямат намерение да започват икономическа война с Ирак“. Саддам Хюсеин го възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт. А САЩ използват нахлуването на Садам в Кувейт за да унищожат Ирак, тогава мощна регионална сила. Дали не се е случило нещо подобно и сега? Длъжни сме да си зададем този въпрос. Но факт е, че след разразилата се криза Русия спечели важни стратегически предимства в региона. Тя установи свръхмощни системи за ПРО и блокира всеки опит Турция да установи своя зона на полети в южна Сирия. Получи оправдание за ответни крути военни мерки – предоставяне тежко въоръжаване на кюрдските сили в Сирия, оръжие, което лесно би могло да попадне и със сигурно ще попадне на разположение и на кюрдските въстаници в Турция. Факт, който ще блокира турските възможности за действие за години наред, а може да доведат и до разпадане на турската държава. Интересно е, че всичко това се случва непосредствено след срещата на Г-20 в Анталия, където руският президент заяви, че лица и организации от над 40 страни подкрепят терористите от Ислямска държава, сред които и от страни, участници на конференцията. Досегашното развитие на военната руска операция в Сирия, получила огромна подкрепа на световната общественост, показа, че без да се елиминира подкрепата за Ислямска държава, оказвана на първо място от Саудитска Арабия, Катар и Турция, решителен успех трудно може да се очаква. Ще наблюдаваме, как ще се развиват събитията, но отсега е ясно, че след свалянето на самолета Русия получи важни козове за успешно продължаване на операциите си в региона. И не на последно място – още по-мощна подкрепа на световното обществено мнение.
Румен Дечев
