В миналия подкаст говорихме за саундтрака към филма за Лекуона (възможен претендент за Оскар) и обещахме продължение, което да ни помогне да навлезем в музикалните и стиловите дълбини на кубинския композитор с канарски корени. Освен, че първи вкарва латино-формация в САЩ (Лекуона кюбан бойс) и работи в Париж с Равел, Лекуона твори в жанрове, привнесени от земите на родителите му, като сарсуелата, опростяванa понякога до „испанска оперета“.
Парчетата, които слушаме, са на джазмени, фламенко-джаз майстори и чисти фламенкоси и доказват, че жанровете, с цялото си удобство, са за да бъдат надхвърляни. Без значение дали Сибоней е „джазиран“ още в 53-a от Дизи Гилеспи и Стен Гец в Холивуд или четринайсет години по-късно Пако де Лусия и брат му Рамон го „фламенкосват“ (това е и годината, когато Пако влиза в джазa благодарение на концерта си в Берлин с Педро Итуралде). Неслучайно в плейлиста присъства и мечтателната версия на парчето, в което и Конча Буйка в по-добрите си години вложи чиста страст.
Симфоничната поема Андалусия, от която Малагеня е част, с неприсъщо дуенде е свирена от инструменталистите на Пинк Мартини (в частен разговор предишната им певица ми е признавала, че не се интересува от смисъла на текстовете на езиците, но които изпълнява хитовете си). Забележителна е пиано-интерпретацията от 1959-a на Лало Шифрин с развиване на цяла буря от емоции от оркестъра му. На тях контрастира лириката на Хосе Фелисиано от 1972-a. Нарочно не съм включил всичките традиционално звучащи интерпретации на Буена Виста и отделните й членове – достатъчни са двете видеа.
Галисия отдава почит на Лекуона чрез един от най-добрите си гайдари, Карлос Нуньес (спомняте ли си саундтрака му към „Морето в мен“?) соло и в дует с Компай Сегундо – как пак да не ти се тръгва за Виго!
Финалът е с Мария ла О и за да се избегнат всякакви нелепи заблуждения с фламенко-парчето Мария де ла О напомням, че Лекуона тръгва да прави сарсуела по романа Сесилия Валдес, но наследниците на автора не му дават правата и той е принуден да смени част от сюжета и естествено, да постави фиктивно име (не че Мария де О е рядко срещано, но в Хавана последната известна с любовните си истории едноименна мулатка е живяла 65 години по-рано от него).
Любовна, трагично, разбира се, е и фламенко-композицията, в случая включена в последните албуми и на Пако де Лусия, и на Оле Суинг, само дето там по-тъмнияt цвят на кожата на героинята е типичен за т.н. gitaneria. И като сме тръгнали да слагаме точките върху и-то, не трябва да се бърка Малагеня на Лекуона с мексиканската Mалагеня салероса (и Пако, и Хосе Фелисиано я свирят), както и Ла Компарса (тук във версиите на Бебо Валдес – използвана за филма Чико и Рита – и в негов дует със сина му Чучо, част от друг филм на Труеба, Улица 54) с уругвайското танго Кумпарситa, написано десетилетия по-рано.
