Balkans Retronaut или Имало едно време на Балканите е отворена фейсбук страница за споделяне на спомени от миналото – цели епохи, културни феномени, исторически срещи и ежедневни югоизточноевропейски порядки, илюстрирани в един кадър. Основният фотографски материал е от периода 19-20 век и представя балканския хабитат в неговия черно-бял делник и цветен празник. Подбраните фотографии показват, че на Балканите да се убива, не е всекидневие, както пише през 30-те години на миналия век Агата Кристи в „Убийство в Ориент експрес“.
Реклама на бира, Сърбия, 1970 г.
Летището в черногорската столица Подгорица, 1962г. Градът е преименуван в чест на Йосип Тито през 1946 г., след като Черна гора става федеративна република на Югославия. След референдума през 92-а градът си връща старото име от Титоград на Подгорица.
София, 1959 г. – ул. „Пиротска“ и ул. „Георг Вашингтон“, странично на Халите. Снимка: Harry Weber.
20-та световна олимпиада по шахмат, 1972 г., Скопие. 9 години след опустошителното земетресение градът е възстановен и става домакин на престижния спортен форум. При мъжете – СССР (злато), Унгария (сребро), Югославия (бронз). Български представители на олимпиадата са Милко Бобоцов – първият ни гросмайстор, Саркис Бохосян – шампион на страната от 1972 г., Пейчо Пеев – шампион на България от 1968 г. и международен майстор от 1973 г.
През 1948 г. е подписан първият българо-румънски договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство. По този повод Румъния пуска в обръщение тази марка на цената на 31 леи. Подобно на българската парична единица наименованието на румънската валута произлиза от думата „лъв“ и също е въведена през 19 век.
Студенти, 1970 г., Сараево – един от най-големите културни центрове на Балканите със западноевропейски облик. Така е изглеждала столицата на Босна и Херцеговина две десетилетия след Втората световна война и две преди гражданската война от 92-а.
Бензиностанция на площад „Таксим“, Истанбул, 1950 г. Половин век след антиправителствените протести в Турция. По това време Реджеп Ердоган е бил на 4 годишна възраст.
Саранда. Днес една от най-посещаваните туристически дестинации през лятото в Южна Албания заради кристално-сините води на Йонийско море. Фотограф: M. Molinari. Името на града се свързва с храма „Св.Четиридесет мъченици“. В превод от гръцки σαράντα означава четиридесет.
Букурещ, 1940 г. Година преди Румъния да се включи във Втората световна война първоначално на страната на Тристранния пакт и на територията й да се изсипят над 600 хил. германски войници.
Порше 356, Дубровник, 1950 г.
След розобер, Казанлъшко.
Пазар за грънци, 1962 г., Струга, Македония. През същата година започва да се провежда международният фестивал Стружки вечери на поезията – един от най-големите поетични форуми в света.
Сръбски православни монаси, 1989 г. Снимка: Steve McCurry.
Модели на Christian Dior, които позират под кариатидите на храма Ерехтеион, северната страна на Атинския акропол, 1951 г.
Известният с прякора „Окото на Истанбул“ фотограф Ара Гюлер (вдясно) в компанията на Пабло Пикасо, 1971 г. Гюлер фотографира световни политически лидери и хора на изкуството, сред които Уинстън Чърчил, Бъртранд Ръсел, Салвадор Дали, Индира Ганди, Мария Калас, Алфред Хичкок, Марк Шагал и много др.
Камиле Стема – бурнеша от Албания. Бурнешите са жени, които избират социалния статус на мъжа – обличат се в мъжки дрехи, възприемат ролята на мъжа като глава на семейството, учат се на типични мъжки поведенчески модели, така че да не бъдат разпознати като жени. Феноменът датира в Албания от 15 век. Обикновено жените избират пътя на бурнеши, когато къщата остане без мъж или няма мъжки наследник, който да защити честта на семейството.
