Кафето е важна част от всекидневието на много хора. Някои дори казват, че ако не си изпият сутрешната доза, ще гледат накриво през целия ден. Кафето се консумира различно по света и е културен отличителен белег. Предлага се късо, дълго, с мляко, но се среща и като екзотична и скъпа напитка, каквато сервират например на о-в Бали в Индонезия. Там кафето се произвежда от екскрементите на специален вид местна котка и струва баснословни суми (нещо от порядъка на 50 $), но любители на европейското и по-точно италианското кафе признават, че „всъщност е пълен боклук“.
Започваме нашето кафе приключение от страната, където то е наистина основна част от живота на населението – Италия. Италианското кафе се е превърнало в отличителен знак на страната, а т.нар. „ристрето“ дори е възпято от Тото Кутуньо в хита L’italiano. Ристрето означава „късо“ кафе и е наистина 2-3 глътки. Силно концентрирано, има за цел да те ободри и освежи. Да те държи буден и енергичен. Има една особеност – може да се пие по всяко време, дори след вечеря, и задължително след хранене, защото според италианците помага за храносмилането. В този ред на мисли, капучиното е възприето да се приема на закуска или преди хранене.
Любопитно е, че името на капучиното идва от латинския термин capucinus, който се свързва с Ордена на капуцините и островърхите качулки, които носят. Смята се, че тази напитка с кафе и сметана е била приемана от католическите монаси, а цветът на капучиното доста прилича на споменатите качулки, с които са се разхождали от 1525 г., когато Орденът е основан.
Разбира се, в Италия кафето не се ограничава само с ристрето или капучино. Съществува и т.нар. „макиато“, което в буквален превод означава „опетнено“, в смисъл, че към ристретото е добавен един пръст топла или студена сметана.
Въпреки че и на Апенините доста хора харесват кафе лате (кафе с мляко), американските вериги, предлагащи типичните кофи с малко кафе и много други съставки, липсват на територията на Италия. И трудно ще пробият.
И още нещо – според кафе обичаите в Италия можете лесно да се ориентирате дали сте в топлата южна част на страната или в по-студената северна. Ако на юг си поискате чаша вода след кафето, барманът няма (или ще бъде рядкост) да ви поиска пари. Даже на места ще ви сервират директно кафе и вода. На север обаче италианците са по-пресметливи и за тази „екстра“ се заплаща допълнително.
По Адриатическо море на изток стигаме до Албания. За порядките в кафе културата там ни разказва колежката Анна Капитанова.
„За албанците „пиенето на кафе“ е особен вид комуникация, казва тя. – Това не е просто глезене на небцето с кофеин, а придружаващ елемент от ежедневното общуване. Албанците пият по няколко пъти кафе на ден, дори вечер, след като се нахранят. Не кафето е повод за разговор, а разговорът е повод за кафе. Албанците консумират основно макиато. Обичайна гледка сутрин по кафенетата е възрастни мъже, които пият „кафе с опашка“, т.е. с чаша ракия – една, две, три… зависи за колко неща имат да си говорят.“
Спускаме се на юг – в Гърция, където на почит е гръцкото кафе, както и типично лятната напитка фрапе. Фрапето, бяло или черно, в зависимост от това дали има мляко или не, върви с много лед, захар по желание на клиента и задължително чаша вода.
В Гърция не е характерна консумацията на италиански тип кафе и такова трудно се намира. Но пък в България определено имаме с какво да се похвалим, защото на доста места приготвяме хубаво италианско кафе.
Достигаме и до Турция. Там на почит е турското кафе, любимо и на доста българи. Със силен аромат, плътна утайка и магическа сила. И като че ли действително има някаква магия, защото гледането на кафе произлиза именно от ориенталския свят. След като изпиеш кафето си, обръщаш чашата и след няколко минути повдигаш, за видиш какъв път е начертала утайката.
Този обичай е онагледен и в сравнително новия филм на Ръсел Кроу „Търсачът“. Главният герой за финал сяда в едно кафене и след като си изпива кафето, чаровната сервитьорка минава, за да обърне чашата му, в която той открива знак на сърце, образуван от утайката.
Кафето присъства и в сватбените ритуали в Турция. При предварително уговорена женитба от страна на родителите момичето и момчето също трябва да дадат своето съгласие. Момчето отива заедно с родителите си „на кафе“ в къщата на своята избраница. Това е моментът, в който младите се виждат за първи път. Ако девойката хареса избора на майка си и баща си, тогава поднася на момчето кафе със сол. Ако той го изпие, означава, че я харесва.
Разбира се, географията на кафето предполага и още дестинации, но из тях ще се постараем да ви разведем със следващи публикации на страницата на Бинар.
