През август в подкастите на Джаз+ предлагаме „кураторски“ плейлисти, извадени от архивите на „Разкажи се“ – предаване, което имах удоволствието да правя от 1995-а до 2005-а. Договорите ми за преотстъпени права с тогавашното РФИ-България изтекоха на 1 август 2015-а и благодарение на някои дешифрирани предавания от бившата ни стажантка Михаела Царчинска, с много колебания пристъпвам към отсяване на петте събеседника. Освен че са относително познати лица в различни сфери, те споделят не само плейлист по техен избор, но и причините, свързващи живота им с тези определена музика.
Преди това ето два (не дешифрирани) примера: разговорите ни с двама колеги:
– Гита Минкова – част от квартета До-Ре-Ми-Фа, основател на „12+3“. От Софийска златна есен (1968 г.) до „Сватбата на Фигаро“. И от Етюд на Шопен до „Пролет, здравей“ (Sweet nothing). Гита Минкова, музиката. Лиричната и упоритата, амбициозната и отстъпчивата, много обичаща и прощаваща.
– Васил Велев – също част от „12+3“, ВВС – българска редакция и музикална редакция. The Coral, Travis, Joe Strummer и изкуството да откриваш и споделяш музика. Музиката му толкова много се променя, че и той самият не знае кой е. За съжаление МР3-архивът не се разчита след 37-а минута, когато започваме да си говорим за предубежденията и разочарованията, свързани с прекалени очаквания. Тема, оставаща с отворен финал не само тук и сега.
И докато слушате любими и незабравими гласове на БНР, още малко информация за размисъл. Показателно е, че дни преди първото „преизлъчване“ на Разкажи се, докторантът по психология и същевременно саксофонист Дейвид Грийнберг публикува в Чикагския университет своето проучване за връзката между музикалните предпочитания и когнитивните стилове при всеки индивид (емпатия и/или ситематизация, според теорията на съавтора на изследването Саймън Барън-Коен).
Самата анкета е реализирана чрез приложение във ФБ сред 4000 души. Горната таблица показва разликите в „психологическите атрибути“ (е=емпатични, s-систематични).
Във втората част се навлиза детайлно чрез т.н. „звукови атрибути“ (долната таблица) в стиловите предпочитания на различните когнитивни типове – ако харесват рок, по-скоро Бийтълс или Ролинг Стоунс, ако джаз – Били Холидей или Джон Колтрейн, стигайки до отделни знакови композиции – т.е. нещото, върху което се базираха разказите на моите гости в „Разкажи се“.
Всеки „потребител“ на Бинар е свободен да прецени дали нашите необичайни „музикални куратори“ са по-скоро с емпатични нагласи, определящи интереса им към софт, непретенциозна и баладична музика или са „систематизатори“, падащи си по експеримента, но и по класика, джаз и фолк. Както и да си направи „самоанализ“ от кой човешки тип е според собствените си музикални предпочитания. Или както го казват приятелите от Радио 3 на Испанското обществено радио, „ти си това, което слушаш“.
Оставяме настрана други проучвания – според мен достоверни с известни уговорки – как вкусовете ни престават да еволюират след трийсет и три годишна възраст.
Както и елементарни ФБ-базирани анкети от рода „кажи каква музика слушаш, за да ти кажем на колко си години„, на които още при първия въпрос не намирате нищо, с което да се съгласите от няколкото предоставени възможности. С това далеч не искам да омаловажавам добри проучвания, като тези преди 2 години на университетите в Кеймбридж и Станфорд – ние сме това, което са лайковете ни във ФБ (58000 анкетирани, 55000 уникални „лайка“, като един от авторите на изследването участва и в екипа на Грийнберг). Накратко, само с десет наши „харесва ми“ компютърът знае повече за нас от колегата в работата. 70 и вече знае колкото приятелите или съквартирантите ни, два пъти повече и можем да го имаме за част от семейството. Само партньорите ни в живота все още надминават ФБ технологията. А доколко са достоверни данните сочи долната графика, където прозрачни са резултатите от контролния тест, а всяко число над 0,001 (корелационния коефициент на Пиърсън) се смята за достоверно.
Ако искате и вие да се подложите на безплатен „психоанализ“ – психометричният център на Кембридж ви дава и такава възможност, стига да имате достатъчно „лайкове“ в профила си (аз лично нямам). За такива като мен няма страшно – има онлайн тест, който ви определя в основните пет типа, събрани в двата доминантни от теорията на Барън-Коен.