Пристануша в ефир – и по този начин можем да назовем онова, което Росен Петров направи в студиото на „Нека говорят”, присъединявайки се към партийната агенция на Николай Бареков. Всички се затюхкаха: „Ауу! Оуу! Гъх! И! Въх!”; като Ботевата стринка взеха да подмятат към залуталия се в екрана bTV-водещ: „Полудя ли, мар Росене, че сгоди се за Бареков?” Лудият Росен обаче не затрая, провикна се: „Ще река аз, ще река що сте ме карали да правя и що съм мъдрил заради вас!” Но тая негова закана само може да ни радва: пристаналият на Николайчо Росенчо всъщност си призна, че в своята медийна (отказвам да назова работата му журналистическа, журналистиката има по-високи мерки) е спрятал такива нещица, които май ще да са доста далеч от честното и почтено присъствие в ефир. Гдето се вика, никой го не пита, ама той сам се издаде. С други думи, след като Росен Петров се реши да влезе в партийните страсти, българското медийно поле ще се е изчистило от плевел и бурен, само замърсяващ го. Затуй, нека не го корим, а да му благодарим. Защото ни указа безсъзнателно с пръст поне три неща:
Първо: Онези, които наричат „водещи” на публицистични предавания по големите телевизионни екрани, са не чак толкова водещи, колкото в действителност „следващи”; сиреч те следват указания, ослушват се с четири уши и очи за инструкции, прегъват се ниско пред директиви, напътствия, нареждания. И ако те манипулират общественото мнение, самите те са манипулирани от друго едно мнение, задкулисно, което им диктува как да говорят, кого да канят, какво да го питат. Ревването срещу Росен Петрова беше от този тъкмо порядък – защо ни предаде, Росене бе, защо ни издаде? Как да продължим сега, как да изглеждаме истински, като ти ни лъсна пред целокупното население, че всъщност сме лъжливи, измамни, кукли на конци? Разбира се, не всички водещи са подобни на Росен Петров, но че има такива като него ние си отколе знаехме. Доброто е сега, че получихме и доказателство ачик-ачик. Та поради това: Благодарим ти, Росене!
Второ: То следва от първото, следващо е, както и за Росен Петров се оказа, че е „следващ” водещ. А именно: след като в своето уж водене той е следвал указания, значи, че и в партийното си поведение отново ще следва указания, ще се ослушва и оглежда на четиринадесет, ще е изцяло зависим и подчинен. Но щом човек, склонен към подобен вид поведение, решава да влезе в партийните борби, значи, че те са свръх подходящи за него, че там той ще се чувства в свои води. Поглеждаме от това заключение вече и към другите ни партийни деятели и правим следния сякаш абсолютно необходим и верен извод: също като него и те са зависими и подчинени, пионки са на други сили, задкулисни. В някаква степен решението му ни демонстрира баш в десетката какво, прочее, представлява онова, което някои наричат българска политика, а аз наричам партизанщина: пълна неавтентичност; декор и сцена, на която някакви си там карагьозчета мърдат според сведените заповеди от суфльорската кабинка. Тоест, в преобладаващата част българските политици не са самостоятелни, не са независими; а са марионетки без собствена воля, провиснали малодушни манекени, които уж приказват само за народното благо, но единственото благо, което ги интересува и от което не отстъпват, е тяхното и на техните режисьори. Та отново и поради това: Благодарим ти, Росене!
Трето: То е видно с просто око и е издумано от народа още в древни времена кратко и ясно: Никога не е късно човек да стане за резил… По този начин постъпката на Росен Петров е един вид предупреждение за нас, които все още не сме постъпили точно като него, но пък никой не е застрахован, нали? И поради тази причина: Благодарим ти, Росене!
А иначе по стихотворението на Христо Ботева „Пристанала” има песен, ето я в изпълнение на Лили Иванова. Само моля там, дето се пее за Стояна, да чувате Росенча, а пък дето за Дойчин – Николайча. Та нали и двамата се правят на хайдуци, макар и хич да не са от най-едрите.
