Безопасни ли са моделите за красота, които ни се налагат чрез конкурси, интернет и от страниците на списанията? Къде е границата на красотата и липсата на уважение към собственото „аз“?
Някои от пластичните операции, на които се подлагат моделите, наистина са плашещи. Един от последните „хитове“е силиконова лепенка върху езика. Това е скъпоструваща и не дотам естетична процедура, в резултат на която не можете да ядете твърда храна. Или по-точно, яденето на твърда храна е много болезнено.
Не е ясно дали миската, която позира със силиконовата лепенка, няма волята да контролира апетита си или иска да отслабне пасивно, но тъй като примерът е заразителен, длъжни сме да кажем:
„Момичета, не правете това! Можете да си докарате една доста качествена анорексия с малко повече инат!“ (ха-ха-ха)
Разбира се, това не е единствената разкрасяваща процедура. Подготовката за конкурси в някои държави включва задължителен набор от естетични корекции, като силиконов бюст, силикон в устните, силикон тук-там, корекции на носа, липосукции и т.н.
Знаем, че зад подобни конкурси стои цяла индустрия от пластични хирурзи, агенции за модели и продуценти, но дали момичетата, израснали в среда, която потиска самочувствието им, мислят така. Или за тях някой 40-килограмов модел е пример за подражание. Да не споменаваме, че много от снимките на „скини“ (това е евфемизмът за твърде слаб) моделите са и твърде „фотошопкси“.
Част от диетата, на която се подлагат модели, бодибилдъри и участници в бикини конкурси др., за да изглеждат „скини“, е последните 9 дни преди състезанието да не ядат твърда храна – само протеинови шейове, а 12 часа преди събитието се изключва и водата. Целта – дехидратация, в резултат на която кожата се слепва към мускулите и мускулите изпъкват. Освен мускулите, изпъкват и кокалите, но за целта – има „Фотошоп“.
А сега – замислете се… доколко реалистична е подобна визия; дали тя може да се поддържа ( и ако – да – за колко време) и на каква цена. В името на каква кауза? Чий вкус задоволяват подобни модели? Заслужава ли си да жертвате здравето си, за сметка на подобен идеал за външен вид? Не всеки може да стане супермодел, защото трябва да имате определен външен вид и определено тяло. А дори и да станете и да държите в ръцете си договор с голяма агенция, трябва да работите много, за да зарадвате директорите на агенцията и във всеки момент да притежавате перфектния загар, да имате мускули и да изглеждате на 18 години. Вашият външен вид доминира кариерата ви, защото на практика това е вашата кариера. А когато не сте дотам млади? Трябва ли ви всичко това, дори да имате перфектна външност?
Мислите си, че при мъжете нещата са по-лесни, защото те по-лесно правят мускули. Не дотам. Ако дамските стандарти за красота отричат женствеността, мъжките също отричат мъжествеността. Истината е, че много жени модели след 30-годишна възраст навлизат на пазара на мъжката мода. Мъжете модели трябва да са леко женствени, да не са прекалено мускулести или по един дамски начин да са толкова слаби, че да влизат само в дамските размери.
В такива модели понякога се влюбват тийнейджърките. Честно ли е това? Не. Дали има отношение към размиването на границата между половете? Да. Скъпи млади дами, замислете се следващия път, като разглеждате едно лъскаво списание.
