Преди малко повече от три години Крищина Бранко гостува на фестивала Джаzz+ и тогава не ú скрих възхитата си от неочакваното възвръщане на интереса към фадото в рамките само на едно десетилетие. В края на 90-те в Лисабон трудно се намираше диск на наскоро напусналата сцената на живота Амалия Родригеш, а в Бариу Aлто възрастни музиканти продаваха ръчно записаните си касети и се опитваха да привличат туристи с предложения за евтино порто. Сега за щастие новото поколение фадисти са на път да го превърнат в световен феномен, какъвто всъщност фадото си е било.
„Фадото – това е самият живот”, бе казала самата Крищина пред „Фигаро”. По-младата от нея Ана Моура бе излизала на една сцена с „Ролинг Стоунс”, Антонио Замбужо и в зала „България” също не се лиши от компанията на родния хор „Ангелите”, Дулсе Понтеш се изразява еднакво добре на португалски със Сезария Евора и на гръцки с Елефтерия Арванитаки и Йоргос Даларас. Тоест пътят към новите измерения на фадото минава през кросоувъра на културите. При излизането на един от последните ú опуси, „Фадо Танго” (2011), Крищина признава колко много общо е открила в двата жанра, подготвяйки албума си – „единствено трябваше да елиминирам малко по-мъжкарските виждания за тангото”.
В началото на 2014-a тя отново ни изненадва, този път с тройна компилация – Idealist, за която заглавието казва почти всичко. По-фадо, но и по-жизнена от досегашните си дискове, Крищина подарява три нови композиции и цяла поредица поеми (на четири езика) или с други думи – 13 албума и 17 години на сцената.
С удоволствие я споделяме от февруари и тук, в Дуенде по Бинар. Или както тя пее „Não há só Tangos em Paris” (не всичко е танго в Париж), но за да го има новото фадо и извън Лисабон – и идеалист като Крищина стига.
