С душа (Con alma) – авторът му е Дизи, излиза в албума му Афро (1954) заедно с Нощ в Тунис, Мантека и още вечни прелести на черния джаз, но вече в ерата на би-бопа. Почти шест десетилетия по-късно (2012-а) един от младите кубински композитори и пианисти, установеният в Европа Омар Соса издава Душа (Alma), заедно с италианския тромпетист Паоло Фрезу и бразилския челист Жак Мореленбаум.
Албумът бе едно от първите заглавия в току-що появилия се стрийм Дуенде – какво е дуендето без душа, нали? Отдавна дебнех възможност за среща очи в очи с Омар и Паоло и ето ни в тяхната гримьорна минути след края на концерта им в Джаз под ябълковите дървета, Кутанс.
Говорим си първо с Паоло. Много ми хареса как стоеше на стълбата към сцената и чакаше Омар да го покани на биса (втората част Омар бе с афро-кубинския си състав). Контрастът с европейската лиричност бе като по учебник. Затова ми бе интересно да ги попитам какво всеки черпи от музиката на другия.
Може би сте забелязали, но в последните си разговори с джазмени търся тяхното мнение за мястото на новите медии и социалните мрежи в творчеството им. Ще чуете/прочетете и техните отговори – не преди да са се подписали на изображенията си, запечатани съвсем аналогово от сцената.
В плейлиста съм включил както парчетата, за които вече стана дума, така и откъси от други техни (макар и не съвместни) знакови произведения. Нощта е млада!