Интернет промени начина, по който работим, общуваме, правим бизнес. Но не на последно място – видоизмени медиите и стандартния модел на облъчване на аудиторията или по-точно съществено увеличи информационния поток, който ни залива. Количеството обаче не означава задължително и качество. Вместо няколко силни медии – телевизия, радио, преса, които покриват големи групи от аудиторията, имаме система от канали за фокусирано облъчване на малки групи на базата на техните интереси и предпочитания. Сред тези канали са вирусни имейли, социални медии, колективно списани уикита, блогове, видео канали. През последните години се заговори и за гражданска журналистика. Така се обозначават действията на непрофесионалисти в областта на журналистиката, които се включват като репортери, анализатори и лидери на мнение в публичното (интернет) пространство. Разбира се, много професионалисти реагираха както положително т.е. станаха част от новото братство на блогърите и онлайн журналистите, така и неодобрително на това явление. Разликите между професионалистите и непрофесионалистите в журналистиката, както може да се сетите, не е толкова средата, колкото методите на работа. На първо място професионалните журналисти зависят от официални източници на информация. При гражданските журналисти, всеки може да стане автор и всеки може да стане източник; не се прави разлика между неблагонадежден и заслужаващ доверие източник. В уотреба влезе и още едно понятие „оплюване“ (Това не е само български феномен. В англоезичния свят му викат flak, което в превод означава „противовъздушна отбрана“). На медиен жаргон като „оплюване“ се определят негативните мнения под статия, засегнала корпоративни интереси, отправяне на заплахи към разследващи журналисти, лични нападки към автора и друг вид „любезности“ по негов адрес. Много от новите, интернет канали са източници на такова „оплюване“. И много лидери на мнение, гравитиращи към една или друга партия от политическия спектър или защитаващи определение икономически интереси се специализираха в това. Голяма част от непретенциозната интернет аудитория пък, съвсем не прави разлика между „плюнките“ и свободния дискурс. Ако се постига нещо с разпространението на подобна негативна информация, то това е евтина популярност и привличане на популистки настроената част от аудиторията, както и разгаряне на един доста карикатурен дебат. Обикновено подобна информация се разпространява от сайт, в който липсва секцията „екип“ или „за нас“; или от неподписани материали в блогове, статуси във Фейсбук.
Да илюстрираме казаното с един пример: сайтът boeingboeing.net, посветен на прекрасните, шантавите и странните неща в технологиите и културата, неотдавна разпространи статия с шокиращото заглавие: „Тотална корупция: организираната престъпност инфилтрирана в английските съдилища и правителство. Компрометирани са Кралската служба по приходите и защита на потребителите, следствието, съдии и началници на затворите“.Като прочетем нещо такова, си казваме ободрени: ами, значи не е само при нас. (Макар че това, че някой на Острова е корумпиран не е извинение да има корупция и в България). В статията четем, че седмичникът „Индипендънт“ публикува доклад на „Скотланд Ярд″, относно незаконна продажба на разрешителни (по 50 000 британски лири всяко) за излежаване на присъди под формата на домашен арест. В допълнение – синът на директор в лондонската полиция работел като побойник в една от защитените банди; организираната престъпност е инфилтрирана в „Скотланд Ярд″, във Великобритания цари корупция и недоверие между институциите и т.н. Автор на статията е Кори Доктороу, кликваме на името и виждаме, че е редактор във въпросната интернет медия (boeingboeing.net), освен това автор на научна фантастика. По-нататъшна справка в google.com показва, че е активист (за либерализиране на авторското и сродните му права), журналист и блогър. Отваряме сайта на „Индипендънт“, за да видим оригинала и…Познайте! Изненада! Оказва се, че фактологията в цитираната като източник статия е много по-различна. Заглавието е неутрално и гласи: „Операцията Тиберий разкри корупция в столицата“ Корупцията се изразява в това, че един детектив и главен инспектор в полицията е продал колата си на лице, за което има информация, че е свързано с организираната престъпност. Същото лице работи като информатор на полицията. (Като българка се чувствам морално объркана. Купувачът от „добрите“ ли е, след като работи като информатор на полицията, или е от „лошите“, защото все пак е член на престъпна група?) Друг полицай унищожил доказателства във връзка с няколко дела за разпространение на наркотици, за което е получил по 15 000 британски лири на обвиняем(няма никаква търговия с разрешителни за излежаване на присъди под домашен арест срещу 50 000 британски лири). Има и друго провинение – полицай е поддържал лични отношения с жена, която се занимава с разпространение на наркотици. Добре, де но, липсват замесени в аферата кралски институции. В крайна сметка случилото се е през 2003-та. Корумпираните полицаи са заловен и подведен под отговорност. (Отдъхвам си, всичко не е загубено лошите са задържани. Добрата Стара Англия е още жива.)
Кори Доктороу е грамотен автор и едва ли разминаването между източника и написаната от него статия се дължи на липса на умения да разбере и информацията и да я цитира правилно. Тук е мястото да споменем, че сайтът boeingboeing.com е регистриран в САЩ; екипът е интернационален, а Кори Доктороу е английският член на екипа. По такъв начин никой от Острова не може да търси отговорност от въпросния сайт, че публикува невярна информация. Очевидно е, че се касае за някакъв тип пропаганда или за корпоративна журналистика, т.е. преиначаване на фактите с цел привличане на аудитория и евентуална печалба от реклама. В интернет всеки може да публикува всичко. Ние като читатели трябва да сме по-претенциозни и да не кликаме на всяко скандално заглавие в непроверена медия; трябва да ценим повече времето си и да не позволяваме да ни се внушават нагласи, на примирение с корупцията, престъпността, нарушението на човешките права.
