Собственикът на Лудогорец (Разград) Кирил Домсучиев изглеждаше сериозен, възпитан и интелигентен човек. Поне до 15 май. На този ден обаче се показа в друга светлина, която не му приляга.
Отборът му стана за поредна година шампион на България, клубът отбеляза 70-годишнина, а новата трибуна „Моци“ бе тържествено открита. Много хубаво не е на хубаво, е казал народът. И тази приказка се оказа точна.
На 15 май изисканият Домусчиев се превърна в човек с много ниско ниво. Докато раздаваше интервюта, избухна при въпрос, който явно не искаше да чуе. И нарече съответния журналист „олигофрен“.
Грозна картинка! Когато се посяга на журналистите, това е безсилие. Домусчиев явно до такава степен е изпаднал в състояние на транс от самозабрава, че си мисли, че именно той ръководи футбол, медии, че и държава. И това, че си е подсигурил една немалка част от спортните журналисти, като им плаща скъпи командировки, предоставя им скъпи редакции и какво ли още не, не означава, че не са останали колеги, които все пак се опитват да си вършат работата обективно. А обективната работа включва и неудобните въпроси, при които мосю Домусчиев избухва.
Журналистите са част от т.нар. „четвърта власт“. И това, че има такива, които се поддават на изкушенията на хора като Домусчиев, за да отразяват само хубавата страна на нещата, е тъжно. Надеждата е, че все пак са останали колеги, които търсят отговори на всички въпроси без изключение и без значение дали това се харесва на собственика на Лудогорец или на други като него.
А и на всеки въпрос, колкото и глупав да изглежда, винаги може да се намери интелигентен отговор. Но интелигенция не се прави с юруш и малко повече гел…
