Тормозът сред младите хора не е нещо ново. Напоследък обаче се поставя въпросът как да се повиши информираността за опустошаващия ефект върху живота на хората, какви са ефективните начини за разпознаване и предпазване. Повечето държави развиват инициативи, които да осветлят проблема, а в някои – даже е налице законодателство. Напоследък, проявите на тормоз се срещат и в интернет пространството, което налага отново да се обсъди кое е най-доброто решение. Дания е една от страните, където проблемът се актуализира често. Изследване от края на 90-те показва, че 25% от подрастващите между 11 и 15 години са били обект на тормоз от страна на връстници. В Копенхаген „Имаш право“ разговаря с тийнейджър, който страда от физически тормоз в продължение на 4 години. „Учителите се опитаха да ми помогнат, доколкото могат, но нямаше ефект, така че трябваше да си сменя училището – казва 15-годишно момиче – тормозеха ме, заради името ми. Мислеха, че не съм датчанка. После ми казваха, че съм дебела. Всеки ден се връщах от училище разревана. Тормозеха ме заради всичко, което казвах и всичко, което правех. Накрая се преместих в друго училище“. В много държави програмите за превенция на тормоза между подрастващите са насочени към насърчаване на потърпевшите да търсят помощ. Учителите и родителите също са инструктирани да наблюдават по-ранимите ученици и да вземат отношение, когато разберат за подобни случаи. Други експерти са на мнение, че отношението трябва да се промени от страна на тези, които са свидетели на подобни прояви и не вземат отношение. В Дания евентуалните проблеми се регистрират възможно най-рано – от детската градина. Една от многобройните програми за превенция на тормоза – „Без тормоз“ заедно с фондацията „Принцеса Мери – деца, родени в Австралия“ започва работа с децата от най-ранна възраст, като ги учи как да бъдат по-добри към приятелите си и как да кажат „спри“, ако са обект на тормоз. Масажът се използва като една от техниките да се постигне емпатия и взаимна грижа.Организаторите се надяват да предадат ценности като толерантност, респект, загриженост, кураж и позитивни взаимоотношения в детството. Ласи Линейс, учителка в детска градина, сподели с нас: „На много деца им липсва увереност и се чувстват тормозени. Aко не го изчистим в самото начало, това остава за цял живот. Тези, които са търпели тормоз, в последствие започват сами да тормозят връстниците или подчинените си.“ Програмата „Без тормоз“ стартира през 2007 г. и е прилагана в три детски градини и в няколко начални училища в Дания, Гренландия и Естония. В Дания са убедени, че промяната е положителна и че проявите на тормоз намаляват. На европейско равнище, ЕС също разработва следващи стъпки, които може да предприема, за да подпомогне програмите за защита на децата в отделните страни членки.Според експертите, необходима е още гласност за работещите практики, които дават резултати.
