Понеже от време оно все слушаме за различни видове разцепления и конфликти в контекста на и без това сякаш леко относителното явление, наречено „българска рап сцена“, време е да се даде пример за някакво обединение. За свеж съюз.
Dope Inc., освен че гледат лошо и им отива, са сборен колектив от Egotrip, Боен Клуб и БРУТ. Но по-важното е, че имат какво да кажат. Ама наистина. С други думи, не си рапират ей-така, просто защото е яко. Както става ясно и от последното им видео.
И понеже хич не е зле да отворим уши и души за някоя-друга смислена рима в морето от псевдогангстери и други артисти, римуващи „хубав тен“ със „сутиен“, ето един разговор с Galunsky и Dafai от Egotrip, който помага в това предизвикателство:
Защо ви „писна от некадърни“?
Galunsky: Защото ги гледаме и слушаме от повече от 15 години и смятаме, че е време интелигентната музика, тази с послание, освен яко звучене и визия, да получи гласност. По света е възможно, само у нас – не? Не го вярвам. Ще ги превъзпитаваме и с понашляпване, ако се наложи, но трябва да се научат…
Dafai: Посредствеността е масово разнасящ се проблем във всички сфери на културния ни живот. Рап сцената не е изключение. Дотяга ни да слушаме поредния рапър, който пее за едни и същи неща на едни и същи инструментали по един и същи начин. Без значение дали става дума за „ъндърграунд“ или „комерс“ изпълнители, некадърните са навсякъде!
Кои са най-големите клишета за БГ рапа към днешна дата?
Dafai: Че е недостойна за слушане музика от хора с по-богата обща култура. За жалост, много хора работят целенасочено за утвърждаването на това клише.
Galunsky: Да няма кьорава рима, да се пъчи с лъскави ланчета, пъне с изтъркани „лафчета“, да ми обяснява как купонясва като Джордан Белфорд, а после да го засека да слиза от 102-ката. :/
Вие „новата генерация“ в тази музика у нас ли сте? Изобщо, кое разделение в момента е актуално? Нали винаги има деление на едни и други в рапа. Които съответно се хранят помежду си…
Galunsky: Ние храним всички (муахаха)! Не ги разбирам тези разделения, аз слушам доста разнообразна музика, а и неслучайно съм го изпял – „Музиката се дели на две – на „кефи ме“ и „не“!“. Общо взето един продукт или е добър, или не е. Колкото до това дали сме „новата“ генерация… сложно е да се каже. Като ЕГН – трудно, като звучене и идеология – бих казал, че сме нещо такова, да.
Dafai: Не мисля, че можем да се наречем „нова генерация“. Всички се занимаваме от по 10 години с това, а вече има и много млади талантливи МС-та. По-скоро бих ни определил като „правилна насока“. Иначе мен, честно казано, отдавна не ме вълнува кое е „модерното“ разделение в хип-хопа: Изток-Запад, чалга-рап, ъндърграунд-комерс, кучета-котки…
Къде е здравословната грaница между градивното его на сцената и това да се излагаш с претенции, че правиш нещо „свръх“, когато не е така?
Dafai: „Градивното его“ е супер словосъчетание! В нашия случай обаче, името по-скоро идва от това, че спъваме егота, хаха. Иначе, рапът поначало е музика, в която егото играе важна роля. Това обаче няма нищо общо с пълната липса на трезва самооценка у някои рапъри, при които то е изпълнило дълбоката кухина в главите им, където е трябвало да има талант.
Galunsky: Необходимо е изключително чувство за самооценка и обективност. Трябва да си стъпил здраво на земята и да осъзнаваш както силните, така и слабите си страни и да работиш върху тях, защото винаги има накъде да се надгражда. В момента, в който решиш, че си „най-добрият“, си обречен. Аз имам обратния проблем – бруталната самокритика ми пречи доста често да постигна удовлетворение от собственото си творчество, въпреки че съм наясно, че то е по-добро от голяма част от „конкуренцията“. Което от една страна е добре, защото това ми помага да се развивам, но понякога може да е контрапродуктивно или дори обезсърчаващо.
Едно време Ъпсурт казваха „извинявай, че говориме на шопски“, а сега трендът е обратен. Тоест масово се рапира „на меко“. Как стана така и защо?
Galunsky: Тук нещата са доста дълги и сложни за обяснение. Може би трябва да започнем от това, че чисто и просто хората, които са най-продуктивни и актуални в БГ рапа в момента са на изток. Причината за това, освен доброто звучене, е и че там се подкрепят изключително безрезервно. В София например всички рапъри се знаят и са (уж) в добри отношения, но никой никога не подава ръка на никого и артистите вечно все делят нещо (или по-скоро нищо) помежду си. Ами няма да стане, разбира се.
Друг интересен въпрос е защо самите артисти се гордеят с неправилния си говор и това не ми е много ясно. Шамара едно време гледаше да му се разбира, сега се набляга на това, сякаш е големият „стрийт сленг“. Ми не, не е, ама щом те кефи…
Мен така или иначе не ми пречи, защото изобщо не ми прави впечатление. Аз слушам доста други неща по-напред у един артист. Докато стигна до диалекта, присъдата „кефи ме“ или „не“ е издадена отдавна.
Кога човек разбира, че най-вероятно няма да стане световноизвестен идол на всички простосмъртни, занимавайки се с музика в България?
Dafai: Когато си включи телевизора.
Galunsky: Не знам, това никога не ми е било цел. Ако това е главната цел на един артист, имам лоша новина за него…
Иначе има доста начини да достигнеш до хората в момента, така че важното е да си тъп и упорит, да не се отказваш, а просто да си правиш своето. Единственото важно е музиката ти да е от сърцето и както я чувстваш, защото рано или късно тя ще достигне до хората, които имат същите виждания като теб. Правиш ли някакви компромиси, за да достигнеш до публика обаче, има голям шанс да се откажеш преди това да стане, защото в един момент просто омръзва да се насилваш.
Не мога да разбера сега, вие в ъндърграунда ли сте, или сте в шоубизнеса? Как изобщо ще коментирате тези две прекрасни понятия в роден контекст?
Galunsky: Страхотен въпрос, благодаря че го зададохте! Първо, в България шоубизнес няма. Има „шол-бизнес“ – едни свине, които въртят едни пари, но Dafai ще каже повече за това. Второ, аз лично смятам, че двете неща не са взаимно изключващи се. В момента по света има доста независими артисти, които правят страхотна музика и жънат небивал успех и те определено са част от шоубизнеса, въпреки че доста хора биха определили посланията и текстовете им като „ъндърграунд“ (каквото и да значи точно тази дума в момента…). У нас ъндърграунд хип-хоп сцена няма. Има някакви хора, които се опитват да правят нещо сами, но всичко това е просто смешно на фона на хип-хоп сцената дори в Източна Европа. Ето това искаме да променим, но ще трябват доста време и усилия.
Бихте ли участвали в музикален риалити формат? Защо?
Dafai: В момента не мога да кажа със сигурност. Най-лесно ще е да отговоря „Не, абсурд! Къде ще се излагам?“, обаче зависи много от формата на предаването, отношението на медията и таргет групата, към която се цели то.
Galunsky: Бих участвал в „Мастър Шеф“, ‘щото обичам да командвам. И да готвя;) Правя страхотна шкембе чорба и нечестен боб с наденичка, но готвя рядко и само за лично удоволствие. Липсата на време е голям проблем.
Рапърите поети ли сте?
Dafai: Аз лично, може би неправилно, силно разграничавам рапа от поезията и, честно казано, не смятам, че мога да пиша истински добра поезия. Да навързваш думи в рими е едно, а да използваш това умение, съчетавайки го със способността да изразяваш съкровени твои си чувства по неклиширан, но прост начин, е съвсем друго. Имам още хляб да изям, но вървя натам.
Galunsky: Ами имам 4 пъти повече рими на ред от Дебелянов (нищо лично, назовах го произволно, важи и за другите…), имам социални текстове, имам текстове за любов, омраза… Не знам и аз, поет ли съм? Лично аз не се определям дотолкова поет, но определено има рапъри, които направо си пишат поезия. Най-големият поет си отиде твърде млад, обаче. Вслушайте се в някой текст на Eyedea, ако имате съмнение дали рапърите са поети.
Може ли да си си доволен като цяло и да правиш рап?
Dafai: Ще си позволя да цитирам легендарния STARTERAs, който веднъж ми каза „Не можеш да правиш рап, ако не си ядосан“, което за мен е много добра сентенция. Рапът винаги е бил музика на силната нужда от изразяване на лично отношение. Не можеш да си абсолютно доволен от живота си, да не искаш да промениш нищо около себе си, и да правиш качествен рап.
Galunsky: Рапът от самото си зараждане до днешни дни си е един своеобразен протест, а и човек винаги има от какво да е недоволен като цяло.
Защо сте в България?
Dafai: Живял съм 4 години в чужбина и мога да кажа,че в много отношения животът там е доста по-уреден и спокоен, отколкото у нас. Въпреки всичко винаги съм изпитвал много силна привързаност към България, към средата си и тукашната сцена, и съм решен да направя всичко възможно да успея тук. Ако положението стане безнадеждно, тогава ще му мислим.
Galunsky: Не ми се живее в чужбина. Освен това не мога да си представя да не излизам редовно на сцена за момента. Музиката и изпълненията на живо са нещата, които ми носят най-голямо удовлетворение и ще се съсредоточа с всички сили върху тях.
Какво искате да промените?
Galunsky: Българската независима хип-хоп и музикална сцена, за начало. Най-вече искам да имам възможността да подам ръка на младите и талантливи артисти, защото те са тези, които ще направят истинския фурор, ако на нас не ни достигнат силите да променим напълно нещата. Затова и създадохме Dope Inc. – целта ни е оттук-нататък нещата да се правят само по правилния начин и да променим мисленето на всички, които смятат, че българският хип-хоп не си заслужава времето, вниманието или парите.
Dafai: Искам да променя виждането на хората за тази музика, да се разбере най-сетне в по-масов мащаб, че това може да бъде стойностна и креативна музика, и наистина достойна алтернатива на ефирната помия, която денонощно се излива към нас.
Galunsky: Искам да се обърна към всички любители на музиката с думите: подкрепяйте любимите си изпълнители по всякакъв възможен начин, вие сте техният стимул да продължават да правят това, което и те, и вие обичате. Не е нужно много, понякога става дума за лишаване от 1-2 бири или кутия цигари, а дори и само от няколко часа мързелуване. Не е много. И не слушайте глупава музика.
Ще чуем Egotrip на сцената на клуб Mixtape 5 в София на 15 май в рамките на петото издание на BACK TO THE UNITY.
Иначе предстои и ЕР на БРУТ с първа и втора част, албум на Egotrip, както и още нови парчета и клипове от Dope Inc.
