От Америка до Китай милиони деца, на възраст от 4 до 17 години, са принуждавани да работят в селското стопанство, мините, ръчното производство на масови стоки, поддръжката на домове, строителството, примитивната индустрия – или просто просят на улицата. Както и в България.
Причините не са една или две. Най-често това са бедността и трудният достъп до образование в страната. Семействата без или с ниски доходи сами пращат децата си като наемна ръка. Вземат ги, защото са най-евтините работници и лесно се контролират. Имиграцията и последиците от природни бедствия и войни оставят хиляди подрастващи на произвола на съдбата. Детският труд съществува поради липса на законодателство и воля за защита.
Работници и техните деца в Ню Йорк държат лозунги с искане за честни практики за работа и минимално заплащане, което да се увеличи до 15 долара на час. Митингите, наречени „Борба за 15 долара“ се състояха на 15 април тази година в САЩ.
Дете на имигранти, което е работело във фабрика за сарита в покрайнините на Катманду, плаче в служебния автомобил на непалската полиция.
В акция заедно с детски правозащитни институции властите в Непал са събрали 47 деца на възраст под 14 години – работници във фабрики за сарита. Според работодатели всички те са наети на работа съгласно желанието на собствените им родители срещу малко заплащане.
Рани, която е на 5 години, продава моркови на минувачите в Богор, Индонезия. Рани е едно от милионите индонезийски деца, които работят на улицата всеки ден. Според официалните данни на Националната комисия за защита на детето, 1,7 милиона деца в страната са принуждавани да се трудят като домашни прислужници, миньори и работници във фабрики с вредни химикали. Броят им расте с нарастването на изоставени и бездомни деца. За миналата година броят на изоставените деца е официално 6,1 милиона, в сравнение с 4,5 милиона четири години по-рано.
Афганистанчета работят на тухларна в околностите на Кабул.
Млади момичета на тухларна в Афганистан. Могат да работят там докато са деца, но не и след като се омъжат.
При липсата на устойчива образователна система много афганистанци изпращат децата си да печелят и помагат за изхранването на големите семейства.
Момче лъска професионално обувки на улица в Кито. По официални данни в Еквадор намалява броят на работещите на възраст от 5 до 17 години. През 2011 работещите деца в страната са 3,6 милиона. По последни данни, от 2012 година, те би трябвало да са не повече от четвърт милион.
Децата на рибар на остров в Бенгалския залив на 133 км южно от Калкута. Риболовът и приготвянето на сушена риба са традиционен начин за препитание за поколения. Работата е сезонна и продължава от октомври до февруари. Работи се на ръка и заниманието ангажира цели семейства.
Деца учат до работилница за щавене на кожа в Калкута. Много мюсюлманчета в училищна възраст от бедните общности на работниците в кожарската индустрия не могат да си позволят да ходят в държавно училище, затова се образоват сами у дома. Кожарската индустрия заема важно място в индийската икономика, ангажира голяма част от населението и техните семейства и разчита на евтина работна ръка. Калкута е от най-големите производствени центрове за кожа и кожени изделия, изработвани от местни фамилии, работещи при отвратителни условия и замърсяване.
Афганистански деца усвояват умението да тъкат килими в малка фабрика в Херат. Ръчнотъканите килими се продават добре в цял свят.
Дете предлага стока на улица в Йемен. 5 от 10 милиона деца работят активно, а 3 милиона от работещите подрастващи не ходят на училище, по данни на последното международно проучване отпреди четири години. Детският труд не е приоритет за решаване в арабската страна, която има сериозни политически и икономически проблеми.
Жена седи с децата си до правителствена служба, работеща с националности от Камбоджа, Мианмар и Лаос в Банкок. Временните центрове са част от кампания за намаляване на броя на нелегалните имигранти в Тайланд, злоупотреби с визи, трафик на хора и трудови злоупотреби. Най-уязвими са децата на имигранти с нелегални документи, които също се включват в пазара на труда. Страната е регистрирала официално над 100 000 чужди работници, но реалният им брой е повече.
Филипинчета държат плакати по време на протест в Деня на труда в Манила. Хиляди хора миналата година поискаха по-добро отношение и заплащане за нискозаплатените професии. Страната е известна като предпочитана от корпорациите дестинация за ниски производствени разходи, в това число и детски труд.
Едно от милионите деца, които работят по улиците на света.
