Савина Янату създава преди две десетилетия групата си Primavera en Salonico.
Това е четвъртият й албум за лейбъла ЕСМ и продължава разходките и във времето и в пространството. За нея различните езици, на които се изпълнява една мелодия не би трябвало да раздалечават хората, но едва ли е така за патриотарските коментари под клиповете й. Политическата коректност отново е победена от красотата на изкуството, която следва омировската формула красота-раздор-война-изкуство. Солунските й песни на сефарди/ладино не могат за несвикналото ухо да са различни от тези, които пее още на гръцки, турски, български и славяно-македонски, каквото и да значи това.
За мястото й в специалната подборка на Джаз+ няма нужда да споменавам богатството на импровизационни решения на един привидно фолк-инструментариум, но това не може да ни учуди след сардинските й вокализи, тарантелите от албума й с образите на Богородица или дуета й с басиста Бари Гай.
История, социология, но и вяра, придаваща им човешки облик – чуйте, за да усетите.
