Алкохолът и наркотиците са част от ученическото ежедневие. Ако не го знаете, време е да го научите. 12-годишните правят секс, пият и друсат. Ужасно ли е това? Честно ли е спрямо теб? Можеш ли да го пребориш? Единствено последният въпрос има смисъл.
Спринцовките няма защо да се продават само на възрастни.
„Баба ми е с диабет!“ ; „Леля ми е на домашно лечение!“
Стерилизират ли всичко, ползват ли едни и същи игли? А всичко останало – крек, амфети, екстази, успокоителни…? Учениците се учат бързо – вече знаят кои с кои хапчета и какъв алкохол могат да се комбинират. И се съветват помежду си. Няколко малки шишенца в раницата и „патронче“ евтина водка. После казват, че са уморени и ще подремнат в стаята си. Колко пък чак да ги мачкат тези гадове, учителите? Изтезават ли ги, ‘що ли?
И тогава идва агресията. Бой за пари. Бой от завист. Бой от ненавист. Бой от скука. Бой от абстиненция. Няма такова нещо ли? Пробвай да си бил на лекарства за сърце и водка в продължение на месеци, а после да ти отрежат бюджета и да трябва да си „cold turkey“. Не знаеш какво е това? Не, не е да си ял студена пуйка, не е.
„Децата са жестоки!“
Децата не са жестоки. Те са склад. Изненадващо големи складове, имайки предвид собствените им размери, за комплексите на родителите си. Децата са прекалено ниски, прекалено високи, с ужасни зъби, с грозна коса, с кошмарни дрехи, с неадекватно социално поведение, с дълги панталони, когато трябва да са с къси, и с къси, когато, нали. Те са бесни на целия свят.
„We don’t need no education!“
Сатирата на титаните Pink Floyd рядко е възприемана като сатира, а е точно това. Дори с двойното отрицание, което принципно не е приемливо в английския. Те не искат да учат, мразят учителите, мразят и вас, защото сте им родители и не ги разбирате. Никой не може да влезе в главите им. Затова изкарват този невъобразим като количество гняв върху някого. Бият, чупят и ругаят. Учителите се чудят как да реагират на такава проява на незачитане на авторитета им. Училищните психолози вдигат рамене.
Имаше една подходяща, макар и малоумна карикатура: в миналото учителката в кабинета си казва на ученика, че има поредица слаби оценки, а родителите (които също присъстват) му се карат; днес същата учителка прави сходна забележка на детето, а родителите се карат на нея и тя е виновната.
ВИШО!
Висшето образование променя всичко. Или нищо. Колко завършили висше учебно заведение редовно обясняват за безсмислието от тези 4-5 години? Боят там е на друго ниво. Преподавателят с утвърдено име няма да препоръча и насърчи неколцина свои студенти, в които вижда нещо специално – ама как, те могат „да му вземат хляба“, те са по адекватни, по-актуално мислещи, по-запознати със съвременните тенденции на световните медии.
В един от елитните университети до преди няколко години се правеше видео-монтаж на програма, закотвена на Windows 95. Преподаватели обясняваха в книгите си, че „съвсем скоро видео-чатът ще навлезе масово“, докато всички използваха Skype свободно. И ако това не е агресия – не знам.
„Много пА си умен, бе!“
Имаше и друго – че т.нар. bullies един ден ще бъдат ръководени на работа от т.нар. зубрачи. Това често се случва. Но зубрачите са социално и морално ампутирани, те не могат да бъдат адекватни и строги началници на хората, които преди няколко години са ги били, тормозили и унижавали пред всички. Да, работиш, имаш висока заплата, имаш някакво семейство. Но все още си загубенякът, на когото ритаха чантата из коридора. Все още си момчето или момичето, което всички замерваха с тебешири (едно време съществуваха в училище, да). И носиш това в себе си. А най-вероятно ще възпиташ и детето си да бъде също толкова застреляно и социално смачкано като самия теб.
Може ли да се промени тази трагична приемственост? Може. Трябва обаче първо да промениш себе си. Това започва да прилича малко на self help литература, затова спирам. Само пробвай. И си пази чантата.
