Настройваш два мобилни телефона да те събудят, независимо, че ставаш 15 минути по-рано.
Провикваш се „Добре, де, добре!“ всеки път, когато микровълновата запищи.
Прибираш ключовете в джоба си и след това да ги търсиш дъъъълго.
Натискаш копчето на асансьора по няколко пъти, за да дойде по-бързо.
Гледаш в тунела дали метрото ще дойде по-скоро.
Буташ се да застанеш до вратата на автобуса, все едно ще слезеш, преди да е спрял.
Накланяш се с цялото си тяло, за да вземеш завоя с колата.
Ругаеш GPS-а, защото не знаеш къде си тръгнал.
Влизаш във Фейсбук на всеки 11 минути, за да изчетеш всичко ново във фийда от последния път. Коментираш всеки. Коментираш всеки коментар, коментирал твой коментар.
Четеш упътването на освежителя за въздух, за да убиеш времето.
Натискаш силно копчетата на дистанционното, въпреки че знаеш, батериите са стари.
Изслушваш до край мелодията на Windows за сбогуване.
