На картата на Турция, малко вляво от Дарданелите, се намира Гьокчеада, в превод – Лазурния остров, едно от любимите места на родните сърфисти. Местните казват, че именно българските любители на този спорт са превърнали острова в популярна дестинация.
Съчетанието на дива природа, дълги и пусти плажове, постоянни ветрове и липса на всякаква туристическо-кичозна пошлост прави мястото идеално за всички, които предпочитат авантюрата на палатките и наетите стаи в селски къщи пред предсказуемата скука на all-inclusive-а.
Гьокчеада, или Имборс години наред е бил спорна територия между Турция и Гърция. Още Омир е писал за него. Днес това е най-големият турски остров, 289 кв. км, но все още там живеят гърци, които отказват да продадат имотите си и смятат за въпрос на национална чест да задържат собствеността си. По хълмовете се разхождат овце с боядисани гърбове, за да ги различават стопаните им, след като тръгнат да ги прибират от свободната паша. Селца са разпръснати из целия остров и навсякъде се предлагат къщи и стаи за сърфистите, макар за по-претенциозните да има и добри хотели.
Разбирачите обясняват уникалността на Гьокчеада като сърф дестинация със съседните заливи – на единия вятърът духа от морето към сушата, а на другия – от сушата към морето. Така сутрин можете да карате сърф, а следобед да се преместите няколко километра и да се отдадете на кайтбординг. Хубавата новина е, че вятърът тук е постоянен и силен от май до септември. В най-силните за сърфистите дни той стига до 24 метра в секунда.
На острова има няколко сърф- и кайт училища, включително и български. Дори в някои заведения менюто е изписано на български. Апропо, Гьокчеада се слави с биопродуктите, които произвежда – мед, зехтин, маслини, чай и вино.
Дори и да не карате сърф и да не ви влече да опитате полет с кайт, Гьокчеада е място-на-пълното-безвремие, където пълноценната почивка е гарантирана.
