Даваме ли си сметка какво е да си съдия в съвременния футбол? И то не в България, а в други европейски страни. Цивилизовани, с висок стандарт на живот. И на всичкото отгоре – в родината на футбола Англия. През този уикенд там имаше такива съдийски отсъждания, че ако бяха у нас, реферите щяха да бягат по тайни горски пътеки. В същото време във футболния съюз щеше има поток от жалби и истеричен вой. А по социалните мрежи клетият съдия щеше да бъде така анатемосан, че в сравнение с него Джордано Бруно щеше да изглежда като праведен църковен служител. Фактите показват – днешният футбол, с тези му правила и с тази динамика на играта, превръща съдията в необходимия демон, който да трови живота на феновете всяка седмица. Лошото е, че грешките на реферите са от твърде важно значение – те променят глобално футболното статукво. Да вземем и мача Франция – Украйна. Там човекът в черно потопи във футболен траур целия украински народ. За да върне спомена преди няколко години, когато отново с чудовищна съдийска аванта Франция успя да си прокара път до световното първенство… За съжаление това е положението. Някои казват – ами ако не са реферските грешки, какво ще коментират журналистите и феновете цяла седмица? Този циничен реализъм обаче не прави нищо друго, освен да отклонява вниманието в погрешната посока.
Да се върнем в болезнената реалност на родния футбол. Приятели на убития Петър Алексов се нахвърлиха да линчуват футболиста Борислав Балджийски. Това стана на мача „Септември” – „Ботев” (Ихтиман). Ситуацията бе драматична – около 40 души нахлуха на терена в опит за саморазправа с играча, който участваше в инцидента пред столичното казино, довел до смъртта на Алексов. Само навременните действия на полицаи предотвратиха линч за Балджийски. По трибуните имаше плакати с „20 години затвор за убиеца!”. Ясно е, че от деня на инцидента животът на Борислав Балджийски се е превърнал в ад. Не е ясно обаче кога ще се разбере има ли играчът вина за смъртта на Алексов и въобще колко време ще се точи делото. Често у нас в такива случаи правосъдната система действа по начин, че „Параграф 22” на Джоузеф Хелър изглежда като елементарно юридическо казусче.
Хубаво е все пак, че някои от спортистите ни продължават да дават всичко от себе си. Благой Иванов, бил дни наред на границата между живота и смъртта, спечели нова впечатляваща победа в ММА. Нашият боец се сдоби с девета победа в кариерата си, този път над американеца Кийт Бел, известен с прякора Лошата новина. И бе сполетян наистина от лоша новина. А Благой продължава да доказва какво е да си изключителен характер в спорта и в живота. Традициите са желязно нещо.
Имаме ги в художествената гимнастика и новото доказателство са златните медали за девическият ни ансамбъл, спечелени на много силния турнир в Япония. И понеже все пак сме в България, хубавата новина е като скачен съд с лошата. Направиха Станка Златева на пух и прах, че е спечелила „Вип Брадър” – с измама. Точно това великолепно българско момиче ли заслужаваше подобно отношение? Станка, която отказа милиони долари от Азербайджан, за да остане вярна на родината си. Станка, която донесе два сребърни олимпийски медала на българския спорт. Станка Златева не заслужавала?! Тъжно… По-добре ли ще е да е някой от измислените герои на булевардната преса!
Иначе на „Герена” се случи нещо интересно. „Левски” най-после победи убедително този сезон пряк конкурент за челните места в класирането. А щом го направи с Даниел Димов и Орлин Старокин, значи освен непредвидима, футболът е и екстравагантна игра. В живота на един играч винаги има моменти на гениално просветление. Дори и при онзи, които прилича на чиновник на терена. Всеки има право на своите пет минути слава.
Изминалата седмица ни убеди и в друго. Английското първенство е категорично номер 1 в света. Мачове като Евертън – Ливърпул и Кардиф – Манчестър Юнайтед показват защо правата за Висшата лига струват над 1 милиард евро. А в същото време в Испания всеки уикенд виждаме хандбални резултати и прозаично надбягване между два коня, отдавна втръснало на всички. Сега предстоят най-важните мачове в груповата фаза на Шампионската лига. И на Лига Европа – там, където е „Лудогорец”. Тимът от Разград ще гони първото място в групата в мача с ПСВ Айндховен в четвъртък. Другите ни клубове пък ще гонят в първенството „Лудогорец”, който им бяга поне с една обиколка. И съвсем реално може да спечели трета поредна шампионска титла.
