Кое е страшното се пита Следобеден Бинар… И си спомня стихотворението „Сънувачи“ на Ани Илков, а в главата се вклинява последното двустишие “всички ли се будим или всички спим?“
Поканили сме гости, които са будни. Първият е Георги Минев – журналист по образование и творчески път до момента – работил за най-добрите (бизнес) печатни издания в България, а във Forbes е от създаването като външен автор. Освен това през последните години прави специализация в едни от най-силните германски медии – Bild am Sonntag, Die Welt и Deutsche Welle. Към днешна завършва магистратура по “Политически мениджмънт“.
След това една онлайн премиера в нашето онлайн радио на филма „Светло Бъдеще“ от Евгени Богданов (Студио Нагледна).
Ще ви срещнем и с ранобудната студентка Радина Банова. За протестите и окупирания Софийски университет, в който учи и от известно време живее, за отвореността да бъдеш част от студентите, които търсят морал, за нейните собствени решения, ще научим от Радина.
В 19 часа се свързваме с журналиста Димитър Кенаров, който е част от организаторите на Мирно шествие “Внимание! Фашизъм!“. Наред с проявената агресия на протестите, други също толкова страшни процеси са задвижени, които лека-полека заливат нашето объркано общество.Засилването на мигрантския поток към България отключи страха от неизвестното и недоверието в българското обществото, а това с плашещо бързи темпове дава тласък на вълна на нетолерантност, расизъм и ксенофобия. Езикът на омразата завладява публичното пространство, изтласквайки трезвата мисъл и солидарността, а проявите на брутално насилие срещу хора от други националности се превръщат в ежедневие. Шествието ще тръгне в неделя в 12.00 часа от пилоните на НДК.
Ето го и цялото стихотворение –
СЪНУВАЧИ
Кое е страшното:
сънуваме предците си.
И те са ни сънували отдавна.
Затуй се срещаме понякога в съня
и там живеем заедно –
като добри познайници.
Орем земята в лунните поля,
от житото на родния език се чува глас,
плодят се и мъгли, и умове,
животните и имената се развиват…
Настава време да се разделим,
но вече тъй едни и същи,
не знаем.
всички ли се будим
или всички спим?
